Детерминанти на развитийните промени през жизнения път

1. ИДЕЯТА ЗА МНОГОФАКТОРНАТА ДЕТЕРМИНАЦИЯ НА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ. Тази идея преодолява класическият спор между едномерните каузални модели, които поставят акцента или на наследствените предпоставки или на придобитите в индивидуалния жизнен опит. На тази база се разработват многомерни, многофакторни или релационни модели, които отчитат факта за непрекъснатата промяна между индивида и променящия се свят. Ето защо е много трудно да се направи универсална и статична характеристика на индивидуалната история на живота. Още повече, че описанията на отделните епохи в живота имат и ценностен аспект и зависят от социокултурният контекст и историческите промени. Ценностите, предназначението на отделните възрастови периоди по някога се променя дори в рамките на един живот. Дори в рамките на един живот става преосмисляне за „правилното време” да се правят важните неща в живота.

2. НОРМАТИВНИ ВЪЗРАСТОВИ ФАКТОРИ – това са биологичните и социокултурните детерминанти на развитието. Те са свързани първо с биологичното развитие и физическото съзряване. Второ – социализацията на т.нар.социален часовник, усвояването и реализацията на последователността на социалните роли и моделите на поведение. Образование, професионална кариера, брак, семеен живот, родителство, пенсиониране. Трето – културен прототип на жизнения път. Това представлява културния консенсус за вътрешните преживявания на хората в различните възрасти.

Тези три фактора изглеждат общи, универсални за хората в дадено общество. Те имат силна връзка с хронологичната възраст, защото определят датирането, специфичният ред и последователност на сходните събития в живота. Много изследователи подчертават обяснителната функция на нормативните възрастови фактори в психологията на жизнения път. Те са полезен ориентир за описание на жизнения път особено в социалноволевите концепции. За да изясним влиянието на нормативните възрастови фактори ще дефинираме съдържанието на различни понятия :

Възрастови страти – социални групи, които подреждат хората в зависимост от времевите периоди на живота. Те определят възрастовата стратификация в дадено общество (деца, юноши, млади хора, хора на средна възраст, трета възраст, четвърта възраст). Социоложката Матилда Рилей посочва, че всички общества и всички култури, включително и словесните, са организирани във възрастови страти или слоеве;

Възрастови слоеве – представляват възрастови периоди от жизнения обхват, всеки от които поставя общи изисквания, очаквания или привилегии спрямо хората от определена възраст. Така например, в нашата култура имаме различни очаквания и нагласи към 18годишни, 35 годишни, 65 годишни. Очакваме от тях да вършат различни неща, да формират различен тип отношение, отдаваме им различно признание, отговорност, авторитет и власт. В рамките на дадена култура тази съвкупност от очаквания и отговорности за всяка възраст изграждат възрастовите норми на културата;

Възрастови норми – представляват общо споделените убеждения и вярвания за подходящото, „правилното” в зависимост от възрастта поведение. На нивото на ежедневните културни практики влиянието на възрастовите норми се изразява с принципа „времето разделя”. Дошло му е времето или минало му е времето. Така например, ако един пубертет се перчи, изхвърля се или прави стойки – време му е. Това е юношеският синдром за търсене на отличителност и потвърждаване на неговия стремеж за конструиране на персоналната инентичност. Но ако един 40-45-50 годишен, от когото се очаква да улегне, се държи така – минало му е времето. Според теорията на Левинсън за мъжкото развитие този индивид не се е справил с кризата в средата на живота или не е станал „господар на самия себе си”, поради което на ново се е активизирало инфантилното Аз („момчето-герой”). Възрастово нормативните очаквания изглеждат задължителни и сходни за членовете на дадено общество и имат относително силна връзка с хронологичната възраст. Обаче трябва да се подчертае, че това са преди всичко социокултурни нормативни модели, а не биологически. Именно поради това те варират в рамките на различните култури, в рамките на дадено общество при различни субкултурни групи.а например в България възрастовите норми и последователността на социалните роли значително варира в българската и ромската култура. Как тези нормативни възрастови фактори детерминират развитийните промени? Нормативните възрастови фактори, свързани с физическото и психосоциалното развитие изграждат определени знаци, наричат ги още маркери, повратни точки, крайъгълни камъни, развитийни срокове, преходи в живота. Всички тези понятия се използват по един или друг начин – те описват времевата последователност на промените в биологичното съзряване и социалното развитие. Извеждането на тази времева последователност и изграждането на възрастовите норми е предпочитан подход в психология на развитието – т.нар. стадиален подход. Най-общо стадиалният подход приема нормативния и универсален характер на психосоциалното развитие и допуска възможността то да се предвиди. В психологията на жизнения път този проблем за нормативния характер на възрастовите срокове се релативизира, приема се, че възрастовите норми са изменчиви, особено тези, които са свързани със социализацията.

Социалното разписание може да не се появи по същия начин и последователност за предходните и следващите поколения. Така например в развитите страни, включително и в България, във връзка с нарастването на образователният цикъл и отлагането на професионалната кариера е на лице феномена продължително юношество. Също така е на лице нарастване на средната възраст на първото майчинство. Независимо от тези социокултурни промени винаги на нивото както на индивидуалното, така и на общественото съзнание е на лице някакъв консенсус за очакваното развитие на жизнения път. Това социално разписание на последователността и времето на очакваните нормативни социални роли се обозначава с понятието социален часовник.