Важни определения в психологията

Емоционалност е понятие, буквално изразяващо качеството и способността на човека да изпитва психологическо отношение към определен обект. Психологическото отношение се нарича емоция или чувство. Понятието емоционалност има чуждичен характер и съответства на българското чувствителност. Двата синонима в съвремения български език обаче са носители на семантично различаващи се понятия. "Емоционалност" се използва предимно за характеризирането на човешката способност да изпитва емоции и чувства, докато "чувствителност" - за качество на човек, способен да изпитва същите.

АЛТРУИЗМЪТ е безкористната грижа за благото и доброто на другите. той се изразява във:1. Обичаш другите както себе си.2. Саможертва за благото на другите.

КАТАРЗИСЪТ е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот.

ФОБИЯ (гр. phobos "страх") - патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

Много психолози и психиатри разделят фобиите на 3 основани категории:

Социални фобии - страх от социални контакти, излизане пред публика и др.

Специфични фобии - страх от определен обект или действие -примерно страх от кучета, от летене и др.

Агарофобия - страхът да напускаш дома си или своята лична "безопасна зона". Това е единствената фобия, определена като заболяване.

МЕЛАНХОЛИЯТА е вид човешко настроение, не точно определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. В миналото, още от 5-4 век пр. Хр. в писания на Хипократ, е описвано като болестно състояние, за което е характерно „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“. Твърдяло се е и че „скръб и страх, когато траят продължитлно време, причиняват меланхолия“. В днешно време се смята, че меланхолията е била същия феномен, който сега се нарича клинична депресия.

ПАМЕТ е способността на мозъка да приема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която да може да възпроизведе и използва в бъдещ момент. Първоначално паметта е обект на изследване в психологията, но физиологичните особености на нейните функции са предмет на неврологията. Памет: 1.Характеристика на процеса - паметта, това е запазване и актуализация на собствения опит на индивида (запазване на познавателните резултати на човека). Паметта пази образите и мислите натрупани за предметите, а заедно с това и емоционалните резултати - онези преживявания, които човек е реализирал. Запазването им има роля в регулирането на човека. В паметта се казват разултатите от волевите усилия при решаване на определени задачи, силата на тези усилия и тяхната продължителност. Това е и причината човек да може да прави прогнози. Паметта е хранилище на универсалния човешки опит. Тя има за задача да го пази непроменен до колкото е възможно и освен това да пази не само жизнения, но и наследствения опит. Без актуализирането на този опит индивидът е обречен на смърт след раждането си.

Видовете памет могат да се класифицират по следния начин:

1. Сензорна памет. В началния период на запаметяването, който има съвсем кратка продължителност, от порядъка на няколко стотин милисекунди се запазват чисто сензорните белези на обектите. След по-малко от една секунда те се заместват от нови сигнали, но все пак за краткия интервал на сензорната памет могат да се извлекат някои характерни признаци, напр. отличителните индивидуални белези на човешкото лице.

2. Първична памет. Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и др.за няколко секунди до няколко минути. Паметовите следи от първичната памет се извиква много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.

3. Вторична памет. Вторичната памет е дълготрайна. Тя включва натрупаната информация, която може да бъде извикана след продължителен пориод от време, напр. години. За извикването й могат да протекат няколко минути. Това продължително време е необходимо за последователна активация на различни мозъчни области, за да може да се възпроизведе временният и простанствен образ на минали събития. За консолидиране на паметовите следи в дълготрайната памет е много съществено периодичното им възпроизвеждане. За утвърдени двигателни навици дълготрайната памет е твърде стабилна и те лесно се възпроизвеждат, даже ако през продължителен период от време не са практикувани.