По отношение на личностното развитие изследователите най-общо подкрепят 2 тези – стабилност срещу личностно израстване.
1.1 Първата ориентация за стабилност на личностното развитие се подкрепя предимно от изследователите, които разглеждат личността в понятията на личностните черти. Като се позовават на лонгитюдни изследвания те поддържат тезата, че зрялата личност, въпреки периодите на промяна, остава общо взето стабилна. Така например Робърт Маккрей и Коста провеждат лонгитюдни изследвания върху мъже на възраст между 20г. и 90г. ИЛ а изследвани през 6 години. Тяхното изследване на личностната организация се разгръща в рамките на теорията на чертите. Първоначално те категоризират личностните черти в 3 основни измерения – невротичност, екстраверсия и откритост към опита. Те са въведени още от Ханс Айзенк. В последствие като четвърти фактор се прибавя добросъвестност/сериозност и като пети фактор се прибавя доброжелателност. (голямата петорка OCEAN).
- невротичност – включва личностни черти като тревожност, депресия, враждебност, импулсивност;
- екставерсия – включва личностни черти като откритост към другите, привързаност, самоувереност, търсене на силни усещания;
- откритост към опита – включва личностни черти като отвореност към нови цели фантазии, чувства, ценности;
- добросъвестност – включва личностни черти като отговорност, трудолюбивост, организираност, методичност;
- оброжелателност – включва личностни черти като добросърдечност, услужливост, състрадателност.
В сравнителния анализ на тези групи черти във възрастовия диапазон 20-90г. се установява, че мъжете са забележително последователни в своите личностни характеристики. Тези, които в младостта се самооценяват като екстраверти, се описват като такива и в средна и в късна възрастност. Освен това твърдение Маккрей и коста поддържат тезата, че личностните черти подобно на физическото и интелектуалното развитие имат своя точка на пълна зрялост около 30-те години. До тази възраст има значителни изменения и прогресивно нарастване. Трудно можем да се съгласим с това твърдение от гл.т. на теориите за развитието през цялостния жизнен път. Личностното развитие не завършва с навършването на третото десетилетие. Освен това има значителни възрастови вариации в динамиката на петте личностни измерения. До 20-25г. в сравнение със зрелостта значително по-високи са оценките по невротизъм и екстраверсия. Тези резултати стават ясни, ако сравним юношите и студентите с техните родители. Общо взето по-младите имат повече тревоги във връзка с трудностите в самопознанието, социалното признание и приемането от другите. Това неминуемо води до висока тревожност и невротизъм. Юношите, както и студентите, много активно общуват в свободното си време. Съвсем естествено е, че при тях личностната черта екстраверсия ще бъде по-изявена от тези на възрастните. Юношите и младите хора са по-критически настроени към обществото и към някои негови представители. Те са крайни в своите оценки, поради което са с по-ниски оценки по доброжелателност. Също така юношите и младите хора често са по-малко добросъвестни и отговорни, отколкото се очаква от тях.
Към 30-те години се констатира личностно израстване и преход към по-голяма зрялост. Приемането на професионалните и родителските роли е предпоставка за по-голяма увереност и емоционално равновесие. Всичко това води до ръст на чувството за компетентност, собствена ефикасност и контрол. 30-те години се разглеждат като раздел на достигане на някаква степен на стабилност на личностните черти и тази стабилност оттук нататък се възпроизвежда.
Норма Хаан изследва стабилността и промяната на личностните черти. Нейните лонгитюдни резултати сочат голяма приемственост и стабилност за повечето измерения на личностните черти. Така например индивидите, които през младостта са показвали високи резултати по дадено измерение например загриженост, отзивчивост, състрадателност, проявяват тенденция и в по-късните години да получават отново високи резултати. Тя констатира абсолютна стабилност на личностните черти от юношеството до младостта и от младостта до средна възрастност. Но за целия отрязък от време от юношество до средна възрастност се констатира относителна устойчивост. Тя установява, че измеренията, които имат тенденция да са най-стабилни във възрастов план са директно свързани с Аз-концепцията. Това са черти като когнитивно инвестиране и самоизследване, самоувереност, отворен/затворен Аз. Тези измерения заедно със загрижеността към другите стабилно нарастват от юношеството към средна възрастност. Но никаква промяна в развитието не се наблюдава при черти, отнасящи се до емоционален контрол както при прекалено слабия, така и при прекалено силния контрол. Друг интересен резултат се отнася до половите различия. личността на жените, разглеждана в понятията на личностните черти, е общо взето по-стабилна от тази на мъжете. Мъжете се променят най-радикално между юношеството и младостта, когато поемат отговорност за своята кариера и финансова независимост. Обобщавайки тези изследвания Норма Хаан поддържа възгледа, че от юношеството до средна възрастност хората се променят бавно и поддържат в разумна степен връзка с миналото. По този начин откритията на Норма Хаан подкрепят заключенията на други изследователи, които разглеждат личностното развитие в понятията на стабилни личностни черти. От гл.т. на този подход и на емпиричните изследвания се налага изводът, че през средна възрастност, въпреки радикалните възрастови промени, основните черти остават общо взето стабилни във времето. Развитието на личността на възрастния не се характеризира с големи промени в убежденията, позициите и ценностите. В частност се твърди, че кризата на средната възрастност, ако изобщо е преживяна от индивидите, включва по-скоро реорганизация н съществуващите личностни характеристики, отколкото пълна трансформация в нов човек.
1.2 Противоположният възглед се поддържа в теориите за развитието през цялостната продължителност на живота, които допускат, че уникални личностни промени могат да се извършват на всички възрастови степени. Водеща е тезата, че личностната организация притежава вътрешна тенденция към изменение, което се реализира под въздействието на жизнено важни събития. В тази перспектива Пол Бейлтс дефинира личността като относително устойчива структура, организация на мотиви и ресурси, която помага на индивида да се адаптира и да се справя с промените, включително и с възрастовите промени. В този процес на адаптация към външните и вътрешните промени според Пол Бейлтс се променя и самата личност. В тази дефиниция за адаптивната и саморегултивната функция на личността се възприема идеята за индивидуалната пластичност като основен фактор за личностно израстване или както го определя Бейлтс „за успешното или доброто стареене”. В тази перспектива акцентът се поставя върху процесите на реорганизация на личностната структура по-конкретно на нейните когнитивни ресурси, мотиви и ценности. Динамичният възглед за личностната организация през цялостната продължителност на живота се концептулизира в рамките на различни теории – неоаналитичните теории, които отчитат силата на Егото в интеракциите на Аза със социалния свят, теориите на хуманистичната и екзистенциалната психология, които поставят акцента върху самоактуализацията и търсенето на цел и смисъл в живота, развитието на когнитивните и социокогнитивните обяснителни модели, както и развитието на обяснителни модели за психичното здраве, преживяването на благополучие и справянето със стреса. Общо взето в психологията на жизнения път индивидът се разглежда като разумен, отговорен, упражняващ контрол върху промените в своя живот, емоционално ангажиран със стремеж към благополучие и постигане на значими цели, поставени от самия него.
От тази гледна точка се подчертава специфичността на задачите на развитието в средна възраст и нарастването на диференциалните различия в тяхното решаване. Допуска се прогрес, но това не е нормативно зададено, то зависи от личностната организация. Допуска се, че успешната адаптация към възрастовите промени в средна възраст и поддържането на психично благополучие предполага по-висока степен на рефлексивност и промяна на приоритетите, значенията и смисъла в живота. В зависимост от индивидуалната пластичност и предприетите действия за цялостна личностна трансформация могат да се диференцират различни пътища за справяне с регресивните тенденции през средна възрастност и поддържане на личностното израстване.
2. ЗАДАЧИ НА РАЗВИТИЕТО ПРЕЗ СРЕДНА ВЪЗРАСТНОСТ. ОСНОВНИ ДИЛЕМИ ИЛИЧНОСТНИ ПРЕДИКТОРИ ЗА СПРАВЯНЕ С РЕГРЕСА. Различните концепции предлагат различни стратегии за справяне с противоречивите тенденции за прогрес в личностното развитие и личностното израстване.
2.1 Теория на Ерик Ериксън. Генеративност срещу стагнация. Стагнацията води до застой, индивидите се превръщат в деца за самите себе си. Генеративността е висока продуктивност. Генеративните възрастни се стремят към самоактуализация, да надхвърлят средното ниво и да достигнат високи нива на продуктивност. Генеративност = бащинство Има се идеята за грижа за следващите поколения. Генеративността е връзката на личността с бъдещето, начинът, по който индивидът може да надскочи собствената си смъртност като предложи на следващите поколения вярата, че си струва усилията в живота. Все пак въпреки че Ериксън посочва, че генеративността не е синоним на родителството, то е много по-трудно за възрастните, които не са станали родители. Същевременно изследванията показват, че не е най-важно възрастните да се грижат за развитието на собствените си биологични потомци. Вейланд и Снейри в лонгитюдно изследване на стерилни мъже установяват, честерилните мъже, които стават бащи чрез осиновяване са по-предразположени към генеративност в средна възраст от стерилните мъже, останали бездетни. Те установяват един много важен факт – стерилните мъже-осиновители имат по-висок процент на изживяване на генеративност отколкото нестерилните мъже-родители. Може би поради напрегнатия интерес и постоянство в преодоляване на тяхната репродуктивна недостатъчност стерилните мъже са по-убедени във важността на това да бъдеш генеративен и загрижен за добруването на другите.
2.2 Теория на Даниел Левинсън. Въвежда понятието нова личностна консолидация в прехода на средата на живота. Времето на средна възраст е епоха на консолидация на интересите, целите и обвързванията. За да има прогрес в личностното израстване, човек трябва да разреши противоречието между това, което съм, и това, което би могло да бъде, ако... Ако човек успее да се пребори с разочарованията и да приеме реалността такава, каквато е, навлизането в средна възрастност им носи ново ниво на стабилност. То се характеризира с нови личностни придобивки като мъдрост, справедливост, съчувствие и широта на възгледите. Освен това хора с добри връзки със своите ментори в младостта е много вероятно на тази възраст да станат добри ментори и да подкрепят и да ръководят развитието на по-младите колеги. Постигането на тази нова стабилност предполага справяне с процесите на индивидуация. Той откроява 4 основни противоречия, чието конструктивно решаване в прехода на средата на живота гарантира успешното личностно функциониране в средна възраст.
2.3 Робърт Пек и Бърковиц, които предлагат предиктори отвъд генеративността и индивидуацията. Р. Пек смята, че описаните от Ериксън и Левинсън промени характеризират начините на решаване на нормативните възрастови кризи. В средна възраст според тях адаптацията е затруднена не само от необходимостта от промени в регулацията на нормативните социални роли, но и поради нарастването на вероятността от ненормативни или критични жизнени събития. Понастоящем в психологията на развитието акцентът се поставя върху процесите на саморегулация на ненормативните събития. Такива събития в средна възраст могат да бъдат внезапна физическа болест, смърт на съпруг/а, внезапно съкращение от работа, необходимост да се грижиш за болни родители. Тази повишена стресогенност на средната възраст понякога налага пререшаване на ключовите психосоциални кризи, свойствени за преходните възрасти – автономията и зависимостта при физическо заболяване, интимността и изолацията при повторен брак, проблема за доверието и сигурността при загуба на близък човек. Р. Пек извежда на базата на емпирични изследвания 4 главни предизвикателства или задачи пред индивидите на средна възраст, които разширяват репертоара от конструктивни стратегии за справяне с регресивните тенденции и поддържане на прогресивното личностно израстване:
1) Конструктивно справяне със спада на биологичните потенциали и физическите сили. С отслабването на физическото здраве хората в средна възраст трябва да приемат и признаят неизбежния естествен спад във физическите области и да разчитат повече на опита, знанията и умствените процеси за получаване на удовлетвореност в живота. Проведените и в България изследвания на хора в предпенсионна възраст показват, че индивидите, които приемат негативните физически промени като естествени за тяхната възраст, имат по-ниски показатели по невротизъм, тревожност и депресия. Р. Пек разглежда тази корекция, трансформация на ценностите и вярванията като признаване на ценността на мъдростта срещу признаването на ценността на физическата сила.
2) В средна възрастност както мъжете, така и жените, трябва да предефинират в нови значения отношенията си с другите хора и да ги разглеждат като личности и спътници в живота. Тази промяна предполага преместване на фокуса от силния акцент върху сексуалната близост и конкуренцията между половете, типична за ранната възрастност, върху общуването както в интимните, така и в приятелските и колегиалните отношения. Предефинирането на отношенията, конструктивната промяна от сексуализация към социализация на отношенията открива нови перспективи за справяне с тревожността и враждебността в социалните отношения. Този трансформационен процес повишава ползите от социални подкрепи и подобрява психичното здраве и удовлетвореността в живота.
0 коментара:
Публикуване на коментар