Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.

Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст­вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли­мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техни­ческо задание и на основата на реконструкцията на предишните об­рази, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в об­рази в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фан­тазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някак­ви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въоб­ражението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимо­действат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.

Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахи­ране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.

Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въобра­жението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.

Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното пре­увеличаване на едни или други свойства или възможности на реал­ните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преуве­личаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростя­ване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, по­роците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хипербо­лизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.

Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, мак­симално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представ­ляват също и лозунгът, плаката, афишът.

Типизацията е един от най-разпространените методи за из­граждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.

-първият осигу­рява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,

- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическата класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класи­фикация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи.