Бихевиоризъм

Възникване на бихевиоризма

Основоположник на Бихевиоризма е Джон Уотсън /1878 – 1958/, за начало на школата се приема 1913 г., когато Уотсън написва статията “Психологията от гледна точка на бихевиоризма”. Джон Уотсън вижда задачата на психологията в това да се изследва поведението на живото същество, адаптиращо се към околната среда – както физическа, така и социална. Основната идея е, че “психологията е наука за поведението”. Развиващата се практическа насоченост на науката, в частност на психологията в САЩ, поставя пред психологията задачи като: способна ли е науката да обясни дадено поведение, да го предскаже, да го управлява. Способна ли е да създаде способен и справедлив човек да ни управлява и лекува и да ни направи щастливи? Ако не може да отговори на тези въпроси и очаквания, науката психология е лишена от ценностен смисъл, в основата на който стои въпроса за човешката практика. Философията на прагматизма, която е философия на американския начин на живот, насочва психологията към изучаването на поведението. Уотсън съзцдава психология без психика, без явленията на съзнанието.