Предмет на бихевиоризма

Бихевиоризма възниква през 2-то десетилетие на 20 в. неговите предствалители провъзгласиха за предмет на психологията не психиката, а поведението, разбирано като съвкупност наблюдавани отвън афекторни, предимно двигателни реакции. съзнанието и психиката се обявяват за фиктивни понятия. Психологията, като наука за поведението трябва да има работа само с тези актове, които могат обективно да се опишат, да не се прибягва към менталистични концепции и терминология. Всичко се свежда до формулата S --- R. Реакциите могат да бъдат явни и неявни. Явните реакции са външни и се наблюдават непосредствено. Неявните реакции – съкращенията на вътрешните органи, дейността на жлезите, нервните импулси и др. са вътре в организма. Движенията и реакциите, които стават вътре в организма се наблюдават с помоща на прибори. Подобно на реакциите, стимулите също могат да бъдат прости и сложни. Така дължината на светлината, оказваща въздействие върху окото е просто дразнение. Но дразненията могат да бъдат и физически обекти, и по-сложни ситуации, т.е. комбинация от различни специфични стимули. Подобно на комбинацията от реакции, която може да бъде разделена на отделни съставляващия я реакции, така и стимулиращата ситуация може да бъде разложена на съставни компоненти.

Бихевиоризма на Уотсън е опит да се построи наука, свободна от менталистични понятия и субективни методи, наука обективна и здравомислеща като физиката. Ето как Уотсън се отнася към трита основни предмета на психологията: инстинкти, емоции и мислене.

А/ инстинкти. Уотсън от самото начало признавал ролята на инстинктите в поведението. Той описва 11 вида инстинкти. Той изучавал поведението на водоплаващите птици. По-късно той променил своята позиция за инстинктите. Той приел, че научаването се явява ключов момент към разбирането на човешкото поведение. Той не само отрекъл ролята на инстинктите, но дори не признавал наличието на наследствени предразположения и дарби от всякакво естество. Децата не се раждат с вродени способности на спортисти или музиканти, тях ги насочват родиетлите и възпитателите, които поощряват определено поведение. Този акцент на решаващо значение на възпитанието и обкръжаващата социална среда, от детето може да се направи всичко, което иска възпитателя, станал причина за небивалата популярност на Уотсън. Това е свързано и с прагматичната, приложна ориентация на американската психология в тези години.

Б/ Емоции. Емоциите, съгласно Уотсън са реакция на организма на специфични дразнители. Такива дразнения като нападения или агресия, предизвикват вътрешни изменения в организма – в частност учестяване на сърцебиенето, и външни реакции. При всяка емоция имат място определени видове психологични изменения. Твърдял, че емоциите са форма на неявно поведение. В изследването, което вече е станало класическо, Уотсън изучавал дразнителите, които педизвиквали у новородените емоционални ответни реакции. Той изяснил, че младенците демонстрират три основни емоционални реакции – страх, гняв и любов. Страхът се поражда от високи звуци и внезапна загуба на поддържането, гневът – от ограничаването на свободата на движенията, любовта – от ласките, докосванията и галенето. Той предположил, че 3-те емоции са единствените, които възникват не в процеса на учене. Уотсън нагледно демонстирал правилността на своята теория на изработване на емоционална реакция с помоща на условни рефлекси. Опитът е следният: 11 месечно бебе научили да се страхува от бяла мишка, като преди това не се е страхувало. Страхът се формирал в резултат на силен шум, удар по ламарина, когато му показвали мишката.скоро детето започнало да проявява признаци на страх само при вида на мишката. Такъв обусловен страх може да се изгради и на други дразнители – бяло палто, брадата на Дядо Коледа и др. Уотсън предположил, че много страхове, тревожни състояния при възрастните били сформирани по аналогичен начин в ранно детство. Тези експерименти така и не били успешно завършени, но били цитирани изключително много.

В/ Процесът мислене. Представите за мисленето се заключавали в това, че мислите се зараждат в мозъка, изключително слаби, така, че нито един нервен импулс не преминава чрез моторните нерви в мускулите, следователно в мускулите не стават никакви реакции. Съгласно тази теория, доколкото процеса на формиране на мисли протича при отсъствие на мускулни реакции, мисленето е недостъпно за наблюдение и провеждане на експерименти. Мисълта се разглежда като нещо неуловимо, ментално и няма физически контролни точки. Школата на бихевиоризма направила опит да сведе мисленето до неявно моторно поведение. Уотсън приемал, че мисленето, както и другите аспекти от функционирането на човека, представляват сензомоторно поведение от определен род. Приел, че мисленето е неявна речева реакция, с други думи то е беззвучен разговор. То се разглежда като беззвучна вътрешна беседа. Класическият бихевиоризъм оставя празно пространството между стимул и реакция, въпреки факта, че стимулите се преработват впсихичната реалност, т.е. ние не сме автомати.
Популярността и привлекателността на бихевиоризма идва от това, че Уотсън призовал да се създаде общество, базиращо се на научно управление на поведението, свободно от митове, обичаи и традиции. Тази теория давала надежди на хората, които били разочаровани от старите идеи. Той се приемал като религия. Идеята за водещата роля на възпитанието също била привлекателна /ще се създават лекари, учители и др. по конвейр/. През 20-те г. на 20 в. психологията станала много популярна наука, благодарение на Уотсън.