Стрес - причини и фактори свързани със стреса

Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване , поставено пред него ,който му помага да се справи с възникналата трудност.
Всяко събитие ,което нарушава обичайния ход на живота ,може да бъде причина за стреса.
Но за да възникне стрес ,е необходимо въшните събития да се отнесат към вътрешния свят на Аза ,към очакванията ,към оценките за евентуални нагативни последици.

Съществуват различни фактори ,допринасящи за стреса :

• загуба на смисъл на това ,което се прави ;
• натиск на времето ;
• нереалистични очаквания ;
• напрежение ,създадено от различните конфликти ;
• несигурност в работата и финансови проблеми ;
• ниска самооценка и разстроени връзки ;
• изградена идентичност върху ненадеждна основа.

Причини за стреса :

• проблеми в интимното общуване ;
  
• средата ,в която личността живее ;
• перфекционизъм - създадена несигурност в собствената ценност и в оценката ,която другите му дават ;
• непоносимост към себе си и другите ;
• ригидност (съзнателна съпротива срещу стимули) ;
• избухливост и гняв ;
• загуба на чувство за хумор и желание за живот ;
• прекалено силно изразен стремеж към съревнование и постижения ;
• загуба на самоуважение.
  

Сигнали за стреса :

• трудности при вземане на различни решения ;
• фантазии ,които разкриват стремежа всичко случващо се да е отминало ;
  
• засилена употреба на алкохол , цигари , наркотици , успокоителни ;
• засилени негативни мисли , озлобеност , омраза , насилие ;
• засилени притеснения относно определена област от живота , враждебност ;
• параноидни идеи и недоверие към близки , приятели , познати ;
• забравяне на срещи , дати , обещания ;
• усещане за малоценност.

Когато изпаднем в стрес , ние можем да използваме различни - конструктивни или неконструктивни стратегии , за да се справим.Понякога ние използваме една стратегия за справяне , която напомня на поведението борба - бягство .Това поведение се нарича "поведение от тип А".

Обикновено Азът с този тип поведение се характеризира с :

• загуба на самооценка - вътрешни съмнения , породени от това , което Азът мисли за себе си , Азът е изпълнен с нереалистични очаквания и всичките постижения се оценяват през тези очаквания , негативни в сравнение с другите ;
• чувство за вина от непостигнатото ;
• силна агресивност - изразена в желанието за доминиране над другите и желанието да се печели - всеки успех създава притеснение и разочарование ;
• свободно плуваща враждебност - всяка фрустрация създава гняв , неспособност да се обича и да се приема обич ,което води до загуба на близост във връзките ;
• саморазрушение ;
• притиснатост във времето - вечно забързан , никога няма време , за да постигне своите цели.

Азът няма добри емоционални връзки , не може да разбере какво може и какво не може да контролира .Оценяването на събитията е твърде специфично. Събития и ситуации се оценяват като заплашващи , което е придружено със затруднение в разграничаването на това ,което може да се контролира , от това , което не може.
При това поведение се създава непрекъсната напрегнатост , ефективността на изваршеното е незадоволителна , отношенията с другите са заплашени. Азът не е научен да се радва , да цени нещата ,които има ,много от ценностите са ограбени.