Гняв, описание на гнева.

Когато другите са ни наскърбили или не са оправдали нашето доверие, ние започваме да се гневим. Наскърбението, което ни е нанесено , почти винаги поражда гняв. Гневът е реакция на причинената болка, нараненост, загуба, на фрустрациите, свързани със ситуации, които не могат да бъдат контролирани от нас.


Гневът е интерперсонален феномен и в повечето случаи е насочен към "значимия друг" . Изпитващият гняв е изложен на : физически проблеми, емоционална дистанцираност, враждебност, загуба на самоуважение, неуважение към другите, влошаване на връзките, напрежение.


Гневът е свързан с яростта, възмущението, враждебността, раздразнението, досадата, отмъстителността, негодуванието, злобата, неприязънта, презрението, огорчението, омразата, беса ; разлюляването, отвращението, завистта, ревността, мъката.


Гневът се проявява при :

• фрустриране на потребности и желания, осуетяването на плановете, насилие върху очакванията, импотентност, неспособност да се влияе на другите, безсилие ;
• невъзможността да се отговори на чуждите очаквания, което засяга самооценката и гордостта;
• ограничаването на вътрешната свобода ;
• неуместността на чуждото поведение ;
• заплахи - заплахи за самооценката, обвинения, отхвърляне, критика, обида, снисходителност ;
• безчестие - наранявания, измами ;
• ревност, нечестност, предателство ;
• некомпетентност - ограничавания, пренебрегвания, незачитане ;
• физическа заплаха, духовно, физическо и сексуално насилие ;
• склонност към приписване на враждебност и заплахи.

Ето няколко обстоятелства, които със сигурност предизвикват гняв :

• прекъсване на целенасоченото поведение ;
• проявената несправедливост или нелюбезност ;
• неизпълнените обещания или непочтеността ;
• незачитане на изпитваните чувства ;
• нехайството, причиняващо вреда ;
• незагриженост ;
• обиди, заплахи, незачитане ;
• позицията на жертва .

Гневът може да бъде предизвикван и от начина, по който оценяваме ситуацията :

Ако преценим, че :

• действията на другите ни вредят ;
• действията са съзнателно навреждащи, ние ще реагираме с гняв.

Ние ще реагираме с гняв, ако вредата също е наочаквана и ако е свързана с действията на другите, а не със собствените.
Когато ние реагираме с гняв, след това често се чувстваме неприятно. Чувствата, които изпитваме, са срам, неловкост, вина, облекчение, задоволство, увереност, доминиране, но и враждебност, раздразнителност, потиснатост, нещастие. Отговорът на другите на собствения гняв също не е по-приятен. Най-честите реакции са : безразличие, незагриженост, враждебност, отхвърляне, нараненост.
Когато сме разгневени, ние вярваме, че имаме сериозни причини за разгневяването. Събитието, предизвикващо гнева, се разглежда като саморазбиращо се и злощастно и е достатъчно да последва извинение и съжаление и с това нещата са забравени. Когато обаче другите са ни разгневени, ние приемаме провокациите като неоправдани и несправедливи. Ние се чувстваме несправедливо наранени и можем продължително да мислим за това колко лошо са се отнесли с нас. Действията не се разбират като нещо изолирано и случилото се не може да се забрави лесно. Затова и изблиците на обвиняване в нечувствителност, грубост, внимателност, обноски са разбираеми.


Независимо от наранеността ние може да се въздържим от изразяването на гнева, когато :

• знаем, че другият може също да се разгневи и да отвърне с по-голяма отмъстителност;
• искаме да прехвърлим отговорността за случилото се върху другия ;
• искаме да манипулираме другия, да го държим в страх ;
• искаме да привлечем вниманието на другия и да се почувстваме силни и значими ;
• искаме да оправдаем собствената си невъздържаност и избухливост ;
• искаме да създадем чувство за вина у другия ;
• се страхуваме, че изразения гняв може да подтикне другия да ни отхвърли или напусне ;
• го използваме като форма на бягство, като мотив да прекратим дадена връзка, която ни изглежда заплашителна ;
• искаме да засилим чувството за собствена правота и да покажем, че не сме разбрани.

psihologiq, gnqv, gniav, psihologia