Тревожността

Дълбоката същност на Аза е самоосъществяването. Понякога самоосъществяването става невъзможно. Небитието взема превес над битието и Азът се задоволява с едно оскъдно битие. Битието остава неразгърнато, част от истинското битие е жертвано, за да се запази останалото битие. Недостатъчната самоосъщественост изправя Аза пред безсмислието и абсолютната заплаха на небитието. Безсилието, скуката, отчаянието и тревожността стават част от битието.


"Усещането за пустотата се поражда от чувството, че си безсилен да измениш нещо в своя живот. Вътрешната пустота е крайният резултат от постепенно нарастващото убеждение на Аза, че не може да управлява своя живот, че не може да промени отношението на другите към себе си..." Р.Мей


Вътрешната самоограниченост създава усещане за захвърленост и безпокойство, засилено от презрението, ненависта и омразата към себе си. Азът е завладян от несигурността в собствената самоценност. Засилващото се безпокойство подтиква към затваряне в собствените си граници. Азът става "никой", несъпричастен към ставащото, изпълнен с погнуса от неавтентичното съществуване.

Самосъзнанието за собствената неосъщественост изпълва с вина и отчаяние. Отчаянието на Аза е отчаяние от това, че не е станал това, което е искал да стане. Отчаянието се превръща в непоносимост и изпълва със страх, омраза и тревожност. Битийната неувереност, преживяна като изтръгнатост от собствения свят, тласка към непрекъснати бягства. Азът иска да избяга от себе си и другите.

Тревожността е емоция, породена от сблъсъка със събития, за които Азът вярва ,че са опасни. Това е мрачно предчувствие, предизвикано от заплахата върху ценностите, които Азът приема като основни за своето съществуване. При тревожността е заплашен самият образ на безопасността. Това е заплаха за самата безопасност. В съзнанието на Аза заплахата се открива като безизходност. Разрушителната сила на тревожността се изразява в препращането в несигурността. Азът започва да вярва, че не може да направи нищо, за да избяга от опасността и несигурността. Тревожността е свързана с чувството за изолираност и захвърленост в един враждебен свят. Преживява се като заплаха на небитието. Разбирането на Киркегор за тревожността като "страх от небитието" може да се изрази като страх на Аза от нищото.

Изпълненият с тревожност Аз се чувства несигурен, развълнуван, неспокоен, с предчувствие, че ще се случи нещо лошо - със смътното усещане за предстояща загуба, - събитията за изплъзват от контрол. Азът живее с чувството за загуба много преди да е загубил нещо. Затива Азът може да предизвика тази загуба, за да се избави от тревожността. За изпитващия тревожност Аз светът е мястото на загуби и отхвърляне, които са неизбежни.

Тревожността е различна от страха. Курт Голдщай казва, че обектът на тревожността е вътрешно размит. Тревожността е свързана с образи, които не могат да бъдат докоснати, открити, победени, надживени.
Тревожността е предупреждение, че нещо не е такова каквото трябва да бъде, това е формата, в която Азът преживява нищото . Тревожността изпълва с усещена за безпомощност, изолираност, но и с враждебност към другия, когото считаме отговорен за случващото се. Враждебността може да се превърне в стремеж към господство, към подчинение на другия.

Тревожността е свързана със страха от нараняване или от загуба на нещо. Може да се изрази като опасение и несигурност по отношение на собствената сигурност, като напрегнатост, уплаха, страх, паника. Степента на тревожност зависи от мащаба на надвисналата загуба, от близостта на заплахата, от значението, с което се открива на Аза , от силата на Аза и защитните механизми, които претежава.