Фазите в развитието през зрелия живот - Роджър Гулд

През 1978г. публикува книгата „Личностното развитие през възрастността”.

„Трансформацията: израстване и промяна през зрелия живот”.

Роджър Гулд е психиатър, интересува се от психосоциалното, нормално развитие на възрастните. Гулд смята, че то е стадиален процес на адаптация на личността към променящия се възрастов контекст на отношения (връзката със света). Авторът се интересува от последователните, свързани с възрастта промени във вътрешния свят на личността, нейните възгледи и субективни преживявания, обединени в т.нар. субективно светоусещане (основно обяснително понятие).

Субективното светоусещане се определя от смисловата перспектива, под която личността интерпретира света и преживява значимите си отношения. Перспективата има както когнитивно, така и емоционално измерение. Субективното светоусещане включва:

· система от имплицитни вярвания, нагласи, цели, които ръководят жизнените решения и всекидневното поведение (идеология при Ериксън)

· основен емоционален тон на всекидневието (субективно благополучие);

· чувство за време – съществен индикатор, фактор, опосредстващ и променящ връзката между Аза и света.

Роджър Гулд се смята за неоаналитик. Теорията му осъществява връзката между възгледите на Фройд за обектното отношение и идеята на Юнг за индивидуацията като ключов развитиен процес. Основни източници:

Теория на обектното отношение – възглед на Терезе Бенедект за емоционалната симбиоза между родителство и детство. Смесване на преживяванията – родителите преработват нерешените конфликти от своето детство „Родителството като развитийна фаза в живота на възрастния”.

Работата на Жак – кризисните преживявания по време на прехода в средата на живота. Борба между силите на живота и силите на смъртта.

Ерик Ериксън + възгледа за генеративността.

Два основни стремежа в изследванията на Роджър Гулд:

1. Да развенчае мита з взрастните като наплно рационални същества

- откритието на „малкото дете”, скрито у всеки възрастен под рционалната му обвивка (Фройд)

2. Да развенчае мита за възрастните като статични, формирани веднъж звинаги: разбиране на зрялата възрастност като период, в който няма промени в личностното развитие (различно от Фройд)

Фройд и Роджър Гулд.

Подобно но Фройд Роджър Гулд споделя идеята, че след настъпване на биологична зрялост опитът от детството продължава да влияе върху отношенията на Аза със света. Източник на влиянието са заблудите (false assumptions). Това са илюзорни вярвания, митова за света и собственото място в него. Формирани през детството те разкриват целите на родителите и другите значими хора. Основен техен резервоар е илюзията за абсолютна сигурност, на която Роджър Гулд дава дефиниция: Съпътстваща от детството вяра във всемогъщото мислене, всемогъщите родители – закрилници, абсолютизмът на родителските правила и мироглед и цялата система от защити, като структури, които контролират реакциите на гняв заради отделянето. Възникнали от рационалния мироглед заблудите формират илюзорна визия за реалността, която Роджър Гулд нарича „детско съзнание”. Мисленето, което се основава на заблудите на детското съзнание, е организирано около идеята: в определени отношения аз все още съм малък, безпомощен, некомпетентен и зависим от големите и всемогъщи хора. Това мислене разделя света на малки и големи и пълнолетният човек не може да бъде себе си в истинския смисъл, защото остава под влиянието на виждания и подходи към реалността, които макар и интериоризирани не са собствени, а н родителите – това е механизмът на действие на заблудте. Те очертават функционалните грници на самоопределението. Самоопределението е правоспособност, която всеки сам отрежда на съществуването си. В тези рамки заблудите дефинират собствените правомощия. Позволен периметър на собствените мисли ,чувства и действия.човек сам поставя собствените си граници и извн тях се включват защити, които работят за запазвне статуквото на малкото дете в себе си и илюзорния комфорт на абсолютната сигурност.

Подобно на Левинсън, Роджър Гулд вижда ролята на заблудите в:

- Те въплъщават личното отношение, ключови за собствената идентичност, осъществяват връзката между миналия и ктуалния опит, поддържат вътрешния континуитет на личността.

- Те са бариери за пълноценното функциониране на човек. Тъй като възпроизвеждат в актуалното му светоусещане правила, стандарти, модели на отношение, които вече са изиграли адаптивната си роля.

Ако човек не достигне до нови прозрения за себе си и света и поддържа позицията на малкото дете, има риск човек да бъде отхвърлен, неразбран и да възприема другите като депривиращи го от грижи. Според Гулд личностното израстване след юношеството е постепенен процес на преработване и освобождаване от детските заблуди в полза на развитието, на себеприемане, увереност в собствените сили, разчитане на себе си – възрастните не остават завинаги заложници на малкото дете у себе си. Между биологичното и фактическото съзряване на личността има дълъг процес на личностно израстване. Човек трябва да се освободи от митът на абсолютната сигурност и да развие вътрешен локус на сигурност (себеефикасност). При Левинсън това става в прехода в средата на живота, а при Гулд това е постепенен процес от юношеството до 50-тата година от живота. По-адаптивно е бавното освобождаване от илюзиите.

Основна развитийна потребност, която според Роджър Гулд определя посоката на личностните промени през етапите на зрялата възрастност, е потребността на личността да бъде по-цялостна, да открие и да изрази всички аспекти на своя Аз (други теории, които се фокусират върху тази потребност, са Хуманистичната психология и Юнг). Удовлетворяването на тази потребност дава по-голяма вътрешна свобода и дава възможност на личността в действителност да се превърне в творец, автор на своя живот, изграждайки го по собствени стандарти и цели. Процес, който обслужва тази потребност, е трансформацията на личността (така е определен от Роджър Гулд). Трансформацията на личността = разширяване на самоопределението. Подобна идея за последователност има и в теорията на Ерик Ериксън. Роджър Гулд вижда механизмите на този процес в постепенното преодоляване на детските заблуди. Това не е преднамерен рационален процес. Гулд го определя като ообена функция на вътрешен диалог, която се ражда от сблъсъка между това, в което човек вярва и това, което преживява. За тази конфронтация е необходим нов опит, който да изправи личността пред ограниченията на досегашното й светоусещане и да направи осезателна наложителността от нови прозрения за себе си и връзката си със света. Всяка нова фаза на зрялата възрастност създава за личността нова екзистенциална ситуация, която изправя човек пред необходимостта да поеме риска да бъде различен пред лицето на новите развитийни предизвикателства.

Ревизията на детските заблуди се извършва чрез осъзнаване на противоречието, в което те влизат с опита от справянето с новите задачи на развитието. Трансформационният процес помага за еволюцията на системата от защити, когато те престанат да са ефективни, и заплаши целостта на личността (Vailla – “Adaptation to life”). Ревизирайки заблудите си човек печели по-директни и ефективни начини за справяне с действителността. Резултат от успешната трансформация е наратване на виталността, по-голяма втрешна свобода и сила. Освобождаването от детската заблуда за абсолютна сигурност е процес към вътрешно разкрепостяване, себеразвитие, разширяване на жизненото пространство и се запазва през целия обхват на зрялата възрастност. Наред със стремежите към интимност и генеративност този стремеж поставя човек в непрекъснат диалог между себе си и другите, с миналото и бъдещето и в това е неговият шанс за развитие. За Роджър Гулд и сътрудниците му трансформацията на личността зависи от културния и историческия контекст, в който протича. В зависимост от индивиуалната лична история всяка личност формира специфични за нея, уникални заблуди. Но вън от тези вариации процесът има универсални, нормативни особености, свързани с възрастта.

Между 15 и 50 години се преработват 4 основни заблуди (всички те работят за поддържане на илюзорната визия за света). Всяка заблуда съдържа набор от взаимосвързани компоненти и около тях са концентрирани специфичните за възрастта конфликти. Ревизията на един компонент отключва и останалите.

Еволюция на зрялото съзнание – освобождаване от детските илюзии и приемащо себе си (Аза) за творец на собствения си живот.

Метод и изследване на Роджър Гулд. В началото изследва пациенти, участващи в групова терапия (външни пациенти) и формира 7 хомогенни възрастови групи чрез наблюдение и описание на лицата в групата – на ниво наблюдател (а не психолог). Това първо изследване е описателно. Оценка на най-типични изказвания, характерни за дадена възрастова група– въпросник за отношението им по определени въпроси – семейство, приятели, секс и т.н. Резултатите са публикувани във „Фазите на зрелия живот. Развитийно психологическо измерване” 1972г. И те потвърждават разделянето на възрастови групи. Пак там има описателна информация за фазите.