Личността в социалната среда 3

Човек е родово понятие. Той е резултат от биологическата еволюция, най-висшето достижение на тази еволюция, продукт на историческия процес и неин субект, носител на съзнание и самосъзнание. Индивидът – това е определен човек, представител на конкретния човек, група, класа, общество. Той е носител на конкретни исторически свойства на родовата същност на човека, тяхното индивидуално проявление. Личността е понятие социално.Тя е съвкупност от онези свойства на човека, които са отражение на обществената среда. Личността – това е човекът, взет в неговата съвкупност от свойства, породени от въздействието на обкръжаващата го обществена среда. Маркс и Енгелс разграничават понятието индивид и личност. Според тях формирането на личността е исторически процес. В различните определения на личността в литературата се изтъкват такива нейни свойства като самопознание, разбиране на своите социални функции, на самата себе си като субект на исторически процес, отношението на човека, способността му съзнателно да заема определена позиция, със своя действена позиция към всичко, което го обкръжава ; към другите, към социалния строй, към борбата на масите, към задачите на колектива, към съдбата на другия човек.

В класовото общество само представителите на господстващата класа са се смятали за личности. В робовладелското общество за личност се признава само свободния член на обществото. Във феодалното общество личност представлява човекът с „благородна кръв”. В капиталистическото общество понятието личност се отъждествява с понятието собственост. В. Джеймс, американски психолог, пише в своята книга „Основи на научната психология” , че личността „в най-широк смисъл на думата е общата сума на това, което човек може да назове свое, т.е не само собственото си тяло и собствените си психични сили, но и принадлижащите му дрехи и дом, жена и деца, прадеди и другари, своята добра слава и творчески произведения, поземлената си собственост и конете, яхтата и текущата сметка в банката”. Загубването според Джеймс на известна част от собствеността води до накърняване достойствата на личността и обратно. Личността според класическото определение в американската социология – това е организиран комплекс от черти и гледни точки, в които централно място заемат приживяванията на индивида на самия себе си. От признаците на личността американските социолози поставят на първо място самосъзнанието. Според тях самосъзнанието е представа на личността за своето сходство с другите личности и своето отличие от тях. Една от най-популярните концепции за личността на запад е Фройдисткото схващане. Според Фройд в основата на човешката личност лежат тъмни подсъзнателни влечения – сексуалното и влечението към смъртта. Обществото с неговите нравствени норми, пречи на самостоятелното проявление на тези влечения, от което произтича конфликт между личността и обществото. Класиците разглеждат личността като реална, живееща, развиваща се и действаща при определени конкретни общественоисторически условия. Колкото по-развити са обществото и връзките на човек с обществото и другите хора, толкова по-богата е човешката личност. Маркс пише, че „действителното духовно богатство на индивида всецяло зависи от богатствата на неговите действителни отношения”.