Личността е обект на изследване от всички обществени науки, всяка една от които я изследва от своя аспект. Историческият материализъм изучава личността като деател в общественото развитие, като член на дадена класа, общество. Политическата икономия – като производител на сила, като потребител на материални и духовни блага. Етиката – като носител на морални ценности. Юридическата наука изследва правните норми и правните отношения, определящи положението на личността в обществото. В педагогиката – процеса на възпитанието на личността и т.н. Особено място заема психология на личността, която изучава психичния живот на личността, който мотивира поведението на човека и опосредсвува зависимостта на поведението на личността от външните условия. Под психичен живот разбираме отражението на външния свят в съзнанието на личността, но не механически огледално, а „преработено” , асимилирано, влязло във вътрешната структура на личността, формирало нейния индивидуално психичен облик със специфична структура. Тази структура отразява целия жизнен път на развитие на личността и своеобразното отношение на връзки, в които тя се намира с конкретната обкръжаваща я жизнена среда. Психическия облик и структурата на личността обуславят активното, индивидуалното избирателно отношение на личността към заобикалящата я среда. Нито дадено поколение, нито отделната личност създават тази сложна система на отношение, която причисляваме към общественото битие, а я заварват като нещо наготово дадено. Тази система от отношения определя начините и формите на дейност на отделната личност, нейната жизнена деателност. Общественото битие определя съзнанието на хората. Но общественото битие е нещо сложно, многостранно и за всяка конкретна личност приема специфичен характер. Това зависи от обективното място, което личността заема в системата на обществените отношения. То определя нейната обществена роля и функция. Формирането на съсзнанието на отделния човек не е резултат само от индивидуалното взаимодействие на личността с обкръжаващата я материална среда, т.е от непосредственото въздействие на предметите и явленията от природната и обществена среда. Общественото битие не определя пряко съзнанието на отделния индивид. Индивидуалната личност не може сама непосредствено под влияние на общественото битие да изгради своето мирогледно идеологическо съзнание. Това, както знаем, според Ленин е невъзможно дори за цяла класа. Съзнанието на човека е обществен продукт, резултат от дейността и развитието на цялото общество. Правилно посочва съветската учена Буева, че „съзнанието на личността, осъзнаването от нея на смисъла на обкръжаващата социална действителност ... не е резултат от индивидуалното взаимодействие с материалната среда, хода на което се опосредствува непосредственото въздействие на предметите и явленията от природата и социалната среда върху сетивните органи и мозъка на човека. Сетивното възприятие на действителността е основа и условие за съзнанието. Но съзнанието не възниква в индивидуално сетивното общуване със средата. Възприемането от личността на обкръжаващия свят винаги се опосредствува чрез обществения опит, става чрез общуването с хората”.
Абониране за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар