Маркс посочва, че същността на човека не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупност от всички обществени отношения.” Същевременно обществената среда според марксизма е продукт от дейсността на хората. Обективните закони на общественото развитие се осъществяват чрез дейността на хората. Всяка човешка дейност независимо в каква степен е осъзната се извършва по известни мотиви, тъй като човек притежава психика и съзнание. Поради това всяко въздействие на външната среда върху човека се опосредствува чрез неговия вътрешен психичен живот.
Съществуват някои тенденции у отделни автори в марксическата литература към едностранчиво и схематично третиране на отношението между личност и среда. Когато говорим за отношение между личност и среда, трябва да имаме пред вид, от една страна, обективните връзки и взаимоотношенията между личността и нейната социална среда – личността като съвкупност на тези отношения. Това ни разкрива личността откъм нейния „обективен статус”. От друга страна, в това взаимоотношение на личността към обществото, към другите хора, към самия себе си, към собствената дейност и нейното значение за обществото и за самата нея. Понякога социалната среда трябва да се разглежда в отношение към личността, като обкръжаваща личността среда. Под съдържание на социалната обкръжаваща личността среда ние разбираме материалните фактори и духовна атмосфера на обществото, които обуславят формирането, съществуването и развитието на индивидуалната личност. Личността също не бива да се разглежда абстрактно, като някакъв символ в обществените отношения, а нейното съдържание да се свежда само до „обективния и статус”. Личността по такъв начин се разтваря в обществото, игнорира се нейното вътрешно съдържание, нейната активност, самостоятелност, особеност от социалната среда, нейната индивидуалност. Вътрешният психичен живот на личността, макар да се е оформил под влияние на външните условия, не е тяхна механическа проекция. Поведението на личността, макар да е външно обективно детерминирано от изискванията на социалната среда, се опосредствува чрез вътрешния психичен живот на личността, чрез мотивите на нейното поведение. Във взаимодействието на личността с външната социална среда определяща е ролята на външната среда, но тя не определя механически поведението на човека. Изучава се също така личността не откъм нейната вътрешна страна, а като член на определена обществена система, нейното място в социалната структура на обществото – значението на нейната дейност в развитието на обществото. Социологията се интересува преди всичко от ролята на външната среда във формирането на личността. Социалната психология изучава формирането и развитието на личността в групата, в колектива. Тя се интересува от вътрешния свят на личността, докато той е отражение на определени социални структури. Социалната психология се интересува преди всичко от социалните фактори, които формират личността и нейните социални установки като субект на социалната практика. Налага се преди всичко да си изясним какво трябва да влагаме в понятието социална среда и личност. В съдържанието на понятието социална среда влизат два основни компонента: общественото битие и общественото съзнание. Какво трябва да разбираме под обществено битие?
0 коментара:
Публикуване на коментар