Стабилност и промяна на близките отношения през жизнения път

1. ТЕОРИЯ ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ.Теоретична рамка на тези изследвания е теорията за привързаността на Джон Боулби и емпиричните изследвания на Мери Ансуърт, която прави първата типология на стиловете на привързаност. Теорията за привързаността поддържа тезата, че стремежът на човешките същества да създават удовлетворяващи ги афективни връзки със значимите други има фундаментална адаптивна и развитийна функция. Според Боулби човешките същества на всяка възраст са най-щастливи да разгърнат своите таланти за напредък, когато са уверени, че зад тях има един или повече доверени хора, които ще се притекат на помощ, ако възникнат трудности. По какво се различават близките отношения на привързаност от другите социални отношения?

1)Индивидът обича да е в близък контакт с обекта на привързаност и при раздяла с него преживява известна степен на стрес и протест.

2)Обектът на привързаност се възприема кано източник на сигурност и подкрепа по време на опасност, заплаха или болест.

3)Присъствието на обекта на П служи като сигурно убежище, от което индивидът може да изследва, проучва и развива своите способности и личността си.

Джон Боулби разглежда привързаността като устойчив личностен конструкт и поддържа хипотезата, че универсалните различия в емоционалните и поведенчески механизми на привързаността от ранните години остават относително стабилни през жизнения път.

Все пак има важни различия в крайните цели и мотивацията в ранната привързаност и тази на възрастните. При възрастните целта на привързаността в близките отношения е физическа и емоционална близост с обекта на привързаност. За ранното детство Боулби разглежда привързаността като еволюционен механизъм за оцеляване, чрез който бебетата черпят грижи и защита от своите обгрижващи.

В зависимост от това доколко са чуствителни и откликващи на детските нужди се формират вътрешните оперативни модели. Понятието на Боулби вътрешни оперативни модели означава емоционално значими психични представи, образи за себе си или другите хора, които се развиват през ранните години. Оперативните модели на привързаност могат де се диференцират по две пресичащи се полярни оси :

По хоризонтала – позитивно/ негативно Аз

По вертикала – позитивен / негативен друг

Оперативните модели на привързаност по естествен път изграждат вътрешни когнитивни и афективни измерения едновременно за себе си и за типичните черти на интеракция със значимите други. Тези модели включват очакванията на детето за емоционален отклик от другите в ситуации на заплаха и представи за тяхната склонност да се грижат за него. Те научават колко са ценни за другите и доколко могат да разчитат на тях за емоционална подкрепа и сигурност. Именно на базата на тези ранни когнитивни и афективни модели се формира индивидуалният стил на привързаност, който се проявява най-често в стресова ситуация на раздяла с обекта на привързаност.

2. ТИПОЛОГИЯ НА СТИЛОВЕТЕ НА РАННА ПРИВЪРЗАНОСТ. УСТОЙЧИВОСТ И ПРОМЯНА НА СТИЛА НА ПРИВЪРЗАНОСТ. На базата на моделиране на ситуациите на раздяла с майката Мери Ансуърт установява 3 основни стила на привързаност и 3 типа на емоционален дистрес при физическа раздяла с обекта на привързаност:

1)Сигурен стил – 70% от децата – характеризира децата, които успешно възприемат родителя като сигурна опора и зточник на безопасност, когато са в състояние на дистрес. Те са общителни, изследват обстановката, настроени са приятерски към непознатите, въпреки че са предпазливи. Реагират с гняв, когато майката ги напусне, радват се, когато се върне.

2)Тревожен/амбивалентен стил – 20% от децата – характеризира деца, при които се смесват поведения на привързаност и открити изблици на гняв към родителя, когато са в дистрес. Те не се успокояват лесно, вкопчват се в майката на раздяла и показват смесица от търсене на близост и раздразнение при завръщането.

3)Избягващ стил – 10% - характеризира деца, които при дистрес избягват родителя и демонстрират отчужденост, избягват също така и непознати.

Какви са майките на тези деца?

1)Майки на деца със сигурен стил – чувстват се комфортно при физически контакт с детето и са чувствителни към неговите нужди.

2)Майки на деца с тревожен стил – нечувствителни към детските нужди или непостоянни в грижите. Понякога прекалено грижовни (задушаващи), а друг път повърхностни.

3)Майки на деца с избягващ стил – чувствт се неудобно при физически контакт с детето, склонни са към проява на раздразнителност към него и не са чувствителни към нуждите му.

3. МОДЕЛИ И МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ. Нарастващ брой емпирични изследвания проверяват хипотезата на Боулби за устойчивост и влияние на ранните оперативни модели на привързаност в близките отношения през младостта и зрелостта. Най-представително е изследването на Синди Казан и Филип Шейвър (1987г.) – базира се на голямо анкетно проучване сред 3000 души – и на Бартоломей и Хоровиц (1991г.). методите, които се използват са цялостно описание на стиловете на привързаност или описание на стила, разделено на отделни айтеми.

Синди Казан в съответствие с модела на Ансуърт предлага 3-компонентен модел на стиловете на привързаност, а Бартоломей – 4-компонентен.

Най- новият модел (2000г.) на Бренън, който се нарича дименсионален и се приема, че е по-добър за индивидуална оценка по две дименсии – тревожност и избягване.

Синди Казан задава три типа въпроси:

1. отношение към родителите;

2. отношение към романтичния партньор в текущата възраст;

3. отношене на индивида към себе си.

Резултатите показват голяма приемственост между привързаността към родителя и в последствие към интимния партньор. Освен това се установява, че и през по-късните години се запазва съотношението на хората с различен тип привързаност. Най-голям е относителният дял на младите хора със сигурен стил на привързаност – 56%. Те описват родителите си като топли, толерантни и любвеобвилни. Младите хора с избягващ стил са 25%. Те възприемат родителите си като строги и студени. Най-близък е процентът на индивидите с тревожен стил – 19%. Тревожно-амбивалентните хора са огорчени по-скоро от бащите си, които определят като несправедливи. В сравнение с тревожно-амбивалентните младите хора със сигурен стил дават описание на родителите си като на хора с чувство за хумор, майката– разбираща, а бащата – сърдечен и грижовен. Освен това участниците със сигурен стил определят майките си като нежни и не толкова критични, а бащите справедливи за разлика от избягващия тип. Все пак резултатите разкриват известна предубеденост. Това важи особено за по-младите участници, които са склонни да идеализират родителите си. До настоящия момент няма много лонгитюдни изследвания за приемственост на детската привързаност и възрастността. Но все пак има достатъчно доказателства за приемственост. В 20-годишно лонгитюдно изследване на Уотърс и сътрудници (2000г.) се открива значителна устойчивост и запазване на стила на привързаност от детството при 64% от изследваните студенти. Резултатите от други изследвания показват, че стилът на привързаност не е веднъж завинаги зададен.