Необихевиоризъм

Операционализъм

Операционализмът възниква в края на 20-те години на 20век.

Възниква методологическа криза в психологията, изразяваща се в неголямата точност на отчитането в понятията и научният анализ се затруднява. Учените се насочват в търсене на критерии за точна дефиниция на понятията. Дори издигат посолата, ако едно понятие не може да бъде точно дефинирано от научната система,то отпада.

Операционалистите представят научни понятия чрез експериметални операции, с които учените изследват даден обект.

Идеята е на физика Бричман - понятието е синоним на система от операции, посредством от които е установено. Този постолат е приемлив за повечето бихевиористи, които изпитват трудности при дефиниране на формулата стимул- реакция /SR/. Отъждествяването на понятието изключва неговото съдържание, характеристиките на обективната действителност.

Понятието от обобщено отражение на различни страни на обективната действителност се превръща в отражение на операциите /действията на учения/.

Стивънс формулира няколко категорични правила,задължителни за всяка научна система:

1.Всички твърдения за дадено явление, Стивънс нарича имперични предложения – те се свеждат до прости термини в отношението, между които трябва да се постигне съгласие; 2.Опита на отделната личност винаги се изключва; 3.Изучава се някакъв обект, а не самият експериментатор; 4.Експериментаторът може да изследва процеси и явления, протичащи в него самия, но да ги разглежда като протичащи в друга личност; 5.Приемливи са само такива съждения, чиято истинност или неистинност при нужда може да се провери в конкретната ситуация; 6.Основна операция при изграждане на понятието е разграничаването. Разграничаването на тези операции е характерно само за тези операции; 7.Формалните и имперични предложения (съждения), които се изграждат, да се формират максимално точно и ясно, трябва да се изключи всякаква двусмислица;

Стивънс казва, че не е нова школа, а възможен път за постигане на точност при създаване на апарат на науката.

Операционализмът придобива популярност, защото е създаден с надеждата на част от психолозите по онова време да преодолеят методологически проблеми.