Според Робърт Стенберг структурата на любовните отношения се изгражда от 3 променливи – интимност, страст, обвързване. В зависимост от различните комбинации на тези съдържателни компоненти на любовта Робърт Стенберг определя 7 вида любов.
Интимност – чувство за близост. Тя се проявява по различен начин. Хората, които се обичат, се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия колкото се може по-добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувствата е решаващ фактор на интимността. Това измерение общност е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимно ухажване при романтичните отношения в по-трайни отношения, подобни на съпружеските.
Страст – отнася се към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребности са важни, но не са единственият мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш към двойката, потребността да получиш подкрепа в трудни моменти. Понякога близостта и интимността предизвикват страст, в други случаи – обратно – страстта предхожда интимността. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда с близост, а близостта със страст.
Обвързване – решението за обвързване може да бъде прозрение с краткосрочен ефект. Затова че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполагат вътрешно убеждение и по-конкретно както го определя Стенберг „вътрешно убеждение, задължение да се запази тази любов”. Този елемент е също така свързан с другите два елемента. В зависимост от вариациите на тези три качествено различни елементи на любовта Робърт Стенберг прави типология, в резултат на която диференцира 7 типа любов:
1.Симпатия/харесване – тя предполага интимност, но не страст и обвързване;
2.Страстна любов или влюбването от пръв поглед – има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.
3.Празна (измислена) любов – има обвързване, без интимност и страст. Този тип връзка се проявява в привичните отношения, в които двойката остава заедно по навик или брачни двойки, които не предприемат раздяла или развод поради най-различни причини (материални – делба, морални - децата).
4.Романтична любов – тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка, типична за първия етап на влюбването, но без решение за обвързване.
5.Сляпа любов или от типа „Холивуд”. Мъжът и жената се влюбват страстно един в друг, женят се пищно и показно без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията. Има страст и обвързване, но няма интимност.
6.Любов другарство/партньорство или съпружеска любов. Тя представлява интимност и обвързване, но не и страст. Това може да представлява дълговременно приятелство, платонична любов, може да бъде и брак. В тази любов партньорите й са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.
7.Съвършената любов – има и страст, и интимност, и обвързване.
| | Интимност | Страст | Обвързване |
| 1.Симпатия | + | - | - |
| 2.Страстна любов | - | + | - |
| 3.Празна любов | - | - | + |
| 4.Романтична любов | + | + | - |
| 5.Сляпа любов | - | + | + |
| 6.Любов другарство | + | - | + |
| 7.Съвършена любов | + | + | + |
Повечето от любовните отношения попадат в промеждутъците на тези типове любов, доколкото отделните компоненти на любовта – страст, интимност, обвързване – са континууми от поведения, а не алтернативи. Хората обикновено се стремят да поддържат отношения, които съчетават в себе си и трите елемента на любовта, обаче в действителност не са редки случаите, когато сляпото увлечение се приема за зряла любов и се пристъпва към брачни отношения. При тази ситуация бързо възникват конфликти и разочарования. Има и друга по-благоприятна динамика. Често се случва в хода на семейния живот първоначалното страстно увлечение да премине в любов партньорство.
Близостта може да се разруши от негативни чувства като раздразнителност, неконтролируем гняв, ревност. Страхът да не бъдеш отхвърлен също така възпрепятства близостта, особено в случаите, когато напускаш своята идентичност, за да угодиш на другия. Грубата откровеност, враждебност и преднамерена дистанцираност никога не са били и не могат да бъдат предпоставка за съзидателна близост.
3.ДВА ПОДХОДА В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВЪЗРАСТОВАТА ДИНАМИКА НА ПРИВЪРЗАНОСТТА И БЛИЗКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
В изследванията н развитието на привързаността и любовнити отношения се откриват две теми:
Първата тема изследва как взаимоотношенията на привързаност през ранните години могат да достигнат до по-дълбоки нива на интимност през зрелостта. В по-късните години страстната младежка любов може да премине в нежна любов. От тези перспективи се проследява промяната на ценностите и качествата, които благоприятстват близкитке отношения през различните етапи на жизнения цикъл. През младостта за създаването на близки отношения са значими следните качества – възприеманата прилика с партньора, физическата атрактивност, саморазкриването, романтиката и страстта. Качества, които поддържат любовта по-продължително време и се ценят и през зрелостта са сигурност, вярност, взаиен емоционален интерес във взаимоотношенията. Смислообразуващ фактор, който поддържа любовните отношения на всички фази на живота, е взаимността. Взаимността се появява, когато партньорите споделят, поемат отговорност за взаимната си удовлетвореност и поддържане на радостта и психичното благополучие в живота.
Втората тема поставя акцента върху типа на взаимоотношенията в брака. Изследва се влиянието на 2 типа брачни взаимоотношения – институционални и партньорски (другарски). Първият тип брачни отношения са ориентирани към поддържане на традиционните брачни роли. Поведението е ролево, нормативно и основните качества, които поддържат отношенията, са лоялност и сигурност. Ролята на мъжа е по-инструментална, а на жената – по-експресивна. Обратно - в партньорския брак се набляга на важността на афективната интеракция, която включва страст, изразяване на любовта, комуникация и споделяне и уважение. Лонгитюдно изследване, проведено в 20-годишен период, констатира, че влошаването на брачната удовлетвореност от младостта към средна възрастност се дължи на влошаването на партньорството, комуникацията и познавателния интерес към другия, изразяваната афективност и страст. Друго изследване показва, че страстта и сексуалната интимност са по-важни в ранната възрастност. По-късно доминира нежността и лоялността. Обаче комуникацията е важна на всички етапи на жизнения цикъл. Общо за поддържането на близки и интимни отношения през жизнения цикъл качествата, които осигуряват продължителност, се ранжират по следния начин: на първо място е емоционалната сигурност, следва уважението на другия и самоуважението, следва помощта, активното поведение, комуникацията, сексуалната интимност и лоялността.
През миналия век преди разпространението на СПИН интересът на партньорите е бил по-голям спрямо индивидуалната свобода и независимост в любовните отношения. Историческите промени, свързани със заплахата от заболявне, преметват фокуса в любовните отношения към качествата сигурност, вярност, доверие и ангажираност в отношенията. Източниците за удовлетвореност от близките и брачни отношения са различни при мъжете и жените. Жените посочват емоционалната сигурност като по-важна, отколкото мъжете. За мъжете е по-важна верността. Между мъжете и жените няма голяма разлика относно цеността на комуникацията и сексуалната интимност. Понастоящем активно се изследва влиянието на индивидулния стил на привързаност върху удовлетвореността и сексуалната мотивация в интимните отношения.
| | Европа и САЩ | Африка | Латинска Америка | Япония |
| МЪЖЕ | 1.Доверие 2.Приятелство 3.Любов 4.Честност | 1.Честност 2.Търпение 3.Доверие 4.Разбирателство | 1.Любов 2.Доверие 3.Грижовност 4.Комуникация | 1.Красота 2.Кулинарни умения 3.Доброта 4.Младост |
| ЖЕНИ | 1.Доверие 2.Приятелствo 3.Любов 4.Честност | 1.Комуникация 2.Любов 3.Честност 4.Доверие | 1.Вярност 2.Любов 3.Честност 4.Уважение | 1.Любов 2.Богатство 3.Чувство за хумор 4.Честност |
4.ПРИЯТЕЛСТВО.
Приятел=човек, свързан с друг човек с взаимна доброжелателност и близост. За разлика от роднинските връзки приятелството е напълно доброволно и не съществуват ясни правила за това кои могат да бъдат приятели и какво приятелите трябва да правят заедно. В редица кроскултурни изследвания е задаван въпросът какво се разбира под приятел. Получени са сходни отговори, което означава, че визията за приятелството е универсална, за разлика от визията за брачните отношения, където има кроскултурни различия.
Общи неща: приятелите са хора, които харесваме, в чиято компания ни е приятно да бъдем, с които имаме общи интереси, които ни помагат и разбират, на които можем да имаме доверие, с които се чувстваме комфортно, които ни осигуряват емоционална и социална подкрепа. Приятелските връзки се възприемат в сравнение с любовните отношения като по-стабилни и трайни. Причината за това е, че любовните отношения са обагрени от силни емоции, сексуални страсти и ревност, докато приятелството разчита преди всичко на моралната регулация на междуличностните отношения.
Развиваща функция на приятелството. Комплексната развиваща функция на приятелството може да се потърси в неговата много-дименсионална природа. Приятелството включва:
1)радост и щастие – да споделяш и да съпреживяваш искрени чувства и мисли с приятелите;
2)приемане и позитивност – да цениш приятелите си такива каквито са, без да се опитваш да ги променяш;
3)доверие и сигурност – да си убеден, че приятелите действат в твоя полза;
4)уважение – да мислиш, че приятелите ти имат право да правят собствени съждения и оценки;
5)взаимопомощ – да помагаш и да подкрепяш приятелите си и да им позволяваш да правят същото и за теб;
6)разбиране – да чувстваш, че приятелите те познават добре и разбират какво си ти;
7)спонтанност и автентичност – да се чувстваш комфортно, да вършиш и казваш това, което ти харесва и искаш от приятелите.
Както се вижда приятелските отношения са относително „свободни” от инструменталните и прагматични аспекти на човешките взаимодействия Създаването и поддържането на приятелство изисква интимност, взаимност, спонтанност, искреност, лоялност, преданост, радост и най-вече свобода. Тя се основава на автономното поддържане на общочовешките морални ценности. Може да се предположи, че в жизнения път на човека приятелските връзки интегрират по уникален начин принципите на „мъжката” и „женската” морална регулация на просоциалното поведение.
В светлината на изследванията на стадиите в моралното развитие Лоурънс Колбърг отделя 3 стадия – предконвенционален морал, конвенционален морал и постконвенционален (автономен) морал. Според него жените в своето морално развитие достигат само до втори стадий. Керъл Гилиган установява, че мъжете и жените при решаването на морални дилеми обикновено артикулират две централни морални понятия- справедливост и грижа. При решаването на морални конфликти според Лоурънс Колбърг основно е понятието за справедливост. То се основава на принципите на равенството. Всеки човек трябва да бъде третиран по един и същи начин. Тук е водеща нормата. Друго е понятието за грижа. Етиката за грижата почива върху предписанията за ненасилие. Никой не трябва да бъде нараняван. Двата типа морални съждения се разглеждат като противоположни. В мъжкия тип разсъждения чувствата могат да бъдат пожертвани в името на справедливостта, нормите, закона. Докато в женския морал етиката на грижата съотнасянето с нормата може да бъде „забравено” в полза на съпреживяването, емпатията и ненасилието. Общо взето индивидите независимо от пола, особено в ситуация на екзистенциален избор, използват и двата рода морални съждения – етиката на справедливостта и етиката на грижата. Приятелството е тази сфера на междуличностни интеракции, която в най-голяма степен съчетава ценностите на мъжкия морал на справедливостта – право, истина, равенство и спортсменство – със силата на женските ценности на етиката на загрижеността – ненасилие, доброжелателност, доброта, взаимопомощ, съпреживяване. Ето защо приятелството благоприятства интернализацията на целия спектър от ценности, които осигуряват постоянната наличност на метакогнитивни вярвания за справедливостта и човечността на света и неговата доброжелателност. Може би едно от най-важните следствия на интимните приятелски връзки е потвърждаването на чувството за собствена ценност и свободата от негативни очаквания по отношение на себе си. Връзката между интимното приятелство, психичното благополучие и удовлетвореността в живота е доказана в много изследвания. Наличието на близък и стабилен приятел корелира със самоуважението, ценността, приписвана на Аза, оптимизма и ниската социална тревожност. Но не е ясно дали възрастните с по-високо самоуважение и удовлетвореност в живота имат личностна диспозиция да създават близки и интимни приятелства или тези с близки приятели са по-удовлетворени в живота, преживяват повече позитивни емоции и се самоуважават.
Важен аспект на приятелството е сходството. Приятелите обикновено си приличат по личностен профил, възраст, пол и произход. Те имат подобни нагласи относно ориентацията към постиженията, жизнения стил и политиката. Обикновено обичат еднаква музика, дрехи, предпочитат да прекарват свободното си време и да почиват по еднакъв начин. Съществуват устойчиви различия в зависимост от пола. При мъжете приятелите са хора, с които се извършват съвместни дейности. Докато при жените това са тези, на които можеш да се довериш, да се оплачеш, от които можеш а получиш емоционална подкрепа.
Възрастова динамика на приятелството и брачните отношения в ранна и късна възрастност.
Изследванията показват, че през ранна възрастност новобрачните двойки имат по-малко приятели от юношите и от хората в средна и късна възрастност. Най-честите приятелства са между две или три двойки. Обикновено след брака е възможно установените приятелства от необвързаните години да се разпръснат и да се създадат нови. В средна възрастност много от приятелите се разпръскват и остават старите добри приятели. Все още може да има нови запознанства най често по професионални интереси и чрез формалните организации, в които хората членуват. Една о най-важните характеристики на устойчивите приятелства през зрелостта и късната възрастност е реципрочността. Приятелите чувстват, че дават и получават по равно. Женените мъже в средна възраст посвещават повече време на своите приятели, отколкото на своите семейства. Те могат да разчитат на приятелите в по-голяма степен за съвет, отколкото на своите съпруги. Но жените поддържат своите приятелства по-дълго, отколкото мъжете. Установява се, че женското приятелство се характеризира с повече интимност и съпричастност в сравнение с мъжкото. Жените са по-склонни да бъдат емпатийни и да се разкриват, да се доверяват. В междуличностните отношения жените имат голям капацитет за интимност и тренират мъжете да установяват пълноценни интимни отношения. В късната възрастност смъртта на съпруга/та/ може да стесни кръга от приятели за мъжете но ги разширява при жените. Важността на женското приятелство за психичното здраве и неговото разширяване с нарастването на годините непрекъснато се потвърждава в емпиричните изследвания.
0 коментара:
Публикуване на коментар