Темперамент са индивидуалните свойства на психиката на човека, които определят динамиката на психическата дейност.Темпераментът се проявява в начина на протичане на емоциите, мисленето, волевите движения, темпа на речта, реакциите и др. За различаване на свойствата на темперамента е необходимо да се познават три негови признака:
· едни и същи свойства на темперамента се проявяват по един и същ начин при различни дейности
· свойствата на темперамента са устойчиви и постоянни в течение на дълъг период или дори през целия живот на човека
· свойствата на темперамента на даден човек са закономерно свързани помужду си в определена структура.
И.П.Павлов установява, че темпераментът на животните и човека се характеризира от съчетаването на свойствата на нервната система.Типовете темперамент се обозначават с термините, въведени от Хипократ-холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.
С..Мерлин прави психологическа характеристика на основните свойства на темперамента:
· Възбудимост
· Емоционална възбудимост
· Резистентност
· Сила на емоциите
· Активност
· Реактивност
· Тревожност
· Пластичност и ригидност
· Субективация
· Екстровертност и интровертност
Не малко автори отъждествяват понятията „личност” и „характер”.В това има известна логика, тъй като характерът е върхът на пирамидата, вплитащ в себе си всички елементи от
основата до върха.Хората се различават по своя характер.Обикновено за един човек се казва, че е добър, за друг, че е лош и егоист.Характерът представлява ярка изразеност на определени индивидуални особености на личността.Характерът е свързан с мирогледа, възгледите, убежденията на личността.Той е съвкупност от съществените черти на личността, които се проявяват в поведението, действията и отношението към обстоятелствата на живота, към другите хора и към самия себе си.В разбиранията на съветските психолози, за структура на характера съществуват две схващания-за интегрална характеристика и за диференциална характеристика.Многообразието на човешкия характер се провява в системата от отношения към себе си, към другите, към собствените постижения, към извършената дейност, към света като цяло.Характерът определя социалната позиция на индивида.
Понятията „индивид”, „индивидуалност”и „личност” се застъпват, но са и различни.
Индивид е конкретен представител на един биологичен вид.Като представител на човешкия вид, индивид значи човек.Индивид значи нещо единно, неделимо, несъставно, за разлика от вид, род, клас, семейство, които означават типични множества.Всяка конкретна личност е човешки индивид, но не всеки индивид е човешки индивид.Много често думата „индивид се употребява като „личност”, което е малко унизителен нюанс-„жалък индивид” , но „велика личност”.
Човекът е индивид като конкретен екземпляр от човешкия род.
Понятията „индивид”, „индивидуалност”и „личност” се застъпват, на са и различни.
Човекът е индивидуалност като особена, неповторима комбинация от качества и черти.Докато individuum значи нещо неделимо, individualitas значи своеобразност.Думата
“ индивидуалност” има няколко нюанса.Индивидуалист е човек, като съвкупност от черти и качества, от отличителни особености, има ярко отличим вид, физиономия.Индивидуалността е
своеобразна и ценна комбинация от качества на човека.Например „Х.У. притежава ярка индивидуалност”.
Във философията и естетиката индивидуалността не се отнася обезателно за човек, например „ индивидуалност на стила”
Индивидуалност е съчетание на психически особености, с които един човек се отличава от другите.Тя е най-характерната страна на личността.Индивидуалността в един човек се проявява по-силно, а в друг е незабележима.Според Е.В.Шорохова индивидуалността отразява силните и слабите черти на даден индивид.
Личност:
Понятията „ индивид”, „индивидуалност” и „личност” се разглеждат като застъпващи се, но са различни.Съставянето на единно определение на понятието „личност” е по принцип невъзможно.Зависимо от гледната точка, от предметната сфера на познание, личността се дефинира по различен начин.Например: историческа личност, политическа личност, личност в изкуството.”Личността” е обект на изследване, в психологията, от древността до днес.”Личност” първоначално е означавало „маска”, роля, която актьорът е изпълнявал в театъра.Още за древните философи е била вярна тезата, че личността е онова нещо, което се формира, развива, избира от човека в неговия жизнен път, че тя е неповторима негова същност.В „личността” има две отделни подструктури, формиращи се под влияние на два основни фактора-биологичния и социалния.Първата включва памет, мислене, импулсивност, динамичност, а втората интереси, склонности, познания.В структурата на личността З.Фройд отделя три компонента-то, аз и свръх-аз.Основните движещи сили на личността при фройдистите са безсъзнателните влечения, а при неофройдистите защитните механизми.Особено рационално е развитата от Г.Олпорт теза, че ако искаме да разберем какво представляла дадена личност, е необходимо да видим нейната проекция в бъдещето.Е.Ширангер прави топологизация на личностите: теоритичен тип, икономически тип, социален тип.Чрез тях той иска да покаже, че хората се различават съществено помежду си не по типа темперамент, а по тяхната ценностна ориентация.
Личността е „социалното лице” на човека, същността на неговата социална роля.Личността представлява сложна система, чиито елементи съществуват в единство.Личността отразява в себе си факторите на средата, в която се развива.Човек става личност в процеса на своето съществуване като субект на социални отношения.
Типовете темперамент се обозначават с термините, въведени от Хипократ-холерик, сангвиник, флегматик, меланхолик.
Холерикът се характеризира с високо равнище на нервно-психическата активност, на енергичността на движенията, на импулсивността и изразеността на емоциите, страстно се увлича и изпълнява дейността си с голям прилив на сили, упоритост, целенасоченост, раздразнителен, несдържан, избухлив, общува с много хора.
Типовете темперамент се обозначават с термините, въведени от Хипократ-холерик, сангвиник, флегматик, меланхолик.
За сангвиника са характерни: твърде висока нервно-психическа активност, богатство на мимически жестове, движенията му са твърде бързи, речевите реакции също, висока енергичност, работоспособност и издръжливост при интересна работа, адаптация към изменящите се условия в живота, бързо влизане в контакт с нови хора, бързо съсредоточаване на вниманието към нова работа, остроумие.
Типовете темперамент се обозначават с термините, въведини от Хипократ-холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.
За меланхолика са характерни съвсем ниско равнище на нервно-психическа активност, съдържателност на речта, емоционална реактивност, голяма тактичност, добър работник.Меланхоликът е интровертен-стеснителен, страхлив, силно раним е, дъблоко преживява дори и незначителните жизнени обстоятелства.Той е затворен, самотен поради своята неувереност, плах е, с ниска работоспособност.
Флегматик:
Типовете темперамент се обозначават с термините, въведени от Хипократ-холерик, сангвиник, флегматик, меланхолик.
Флегматикът се характеризира с добро равнище на активност, бавност и спокойствие в действията, спокойствие в трудни условия на живот, строго спазване на реда в работата си, умереност в отношението с хората.Флегматикът е интровертен
0 коментара:
Публикуване на коментар