Възпроизвеждащo (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.
Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъчното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализирана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение проблясват от всеки сегмент на техническия прогрес.
Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.
Основен критерий за една друга класификация на въображението е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този показател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.
Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива преднамерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинацията им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от реално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното клони към създаването на нереални образи.
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обучение, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на образи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо приложение намира пресъздаващото въображение при предмети като географията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотменим процес на цялата психична дейност за всички хора.
Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчеството, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови образи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (духовна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, процес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформация на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един продължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.
Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни механизми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, преобразуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема активно участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка панорама.Въображението като процес „се съобразява" с наличните представи и започва работа с тях такива, каквито са. Статичността на въображението се очертава сравнително ярко в началото на неговата дейност, т. е. тогава, когато то започва работа „със суров материал" въображението зависи от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в която могат да породят творчество и по-точно да станат първоизточник на процеса творчество. Човекът, избързвайки да създаде предварителен образ на търсенето, нерядко сковава въображението си с този образ или най-малкото този образ съдържа статични елементи, които пречат на твореца да го доусъвършенства. Статичността при въображението може да се види и във функцията му. Процесът търсене при образите е по-шаблонен от процеса търсене при мисловната дейност, процесът оценяване е по-глобален при въображението, при мисленето този процес е по-гъвкав, по-точен. Процесът комбиниране чрез представите при въображението е по-свободен, при мисленето този процес е строг. Нашият съвременник проявява все по-нарастващ интерес към един особен прийом за изграждане на фантазии образи и фантазии ситуации. Този способ бе обособен и формулиран от известния чешки писател Карел Чапек (1890-1938), който го нарече теоретичен експеримент. Този способ, този особен похват за изграждане на фантазии образи твърде много се отличава от всички други. В съвременната фантастика, където той е в своята стихия и играе главна роля, може да се види и неговата формула, която принципно го отличава от другите методи на въображението. Ако при тях общият принцип, на който всички се подчиняват, е отдалечаването от реалността, от нейната непосредственост, конкретност, наличност и в най-елементарния си вид може да изрази като: „Имало едно време...." или „През девет планини... в десетата...", то формулата на теоретичния експеримент е съвсем друга, а именно: „Какво би станало, ако...?" И след това се прави някакво допускане, което може и да е абсурдно (шапка невидимка, машина за пътуване в миналото или в бъдещето и т.н.), но нататък оставяме всичко да се развива според всички закони на нашата наука и на нашето време. Този метод се използва много широко не само във фантастиката, но и в цялата съвременна наука и особено в евристиката, стратегията, наукознанието и приложната психология. Друг критерий за класифициране на въображението са възможностите за максимално активизиране, вграждане и реализиране на субекта и социалната ценност на получаваните резутати. Въз основа на тези показатели се обособяват няколко разновидности на въображението - копнеж (или блян), мечта и творческо въображение.
Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира" всичко, което му е така необходимо и така непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.
Мечтата е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но съдържанието на този фантазъм въздейства върху субекта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта. Мечтите за свобода, за човешко достойнство, за равноправие и за творчески разцвет на човешката личност и на човешкото общество са тласкали социалния прогрес и цялото историческо развитие на обществото.
