Гняв, описание на гнева.

Когато другите са ни наскърбили или не са оправдали нашето доверие, ние започваме да се гневим. Наскърбението, което ни е нанесено , почти винаги поражда гняв. Гневът е реакция на причинената болка, нараненост, загуба, на фрустрациите, свързани със ситуации, които не могат да бъдат контролирани от нас.


Гневът е интерперсонален феномен и в повечето случаи е насочен към "значимия друг" . Изпитващият гняв е изложен на : физически проблеми, емоционална дистанцираност, враждебност, загуба на самоуважение, неуважение към другите, влошаване на връзките, напрежение.


Гневът е свързан с яростта, възмущението, враждебността, раздразнението, досадата, отмъстителността, негодуванието, злобата, неприязънта, презрението, огорчението, омразата, беса ; разлюляването, отвращението, завистта, ревността, мъката.


Гневът се проявява при :

• фрустриране на потребности и желания, осуетяването на плановете, насилие върху очакванията, импотентност, неспособност да се влияе на другите, безсилие ;
• невъзможността да се отговори на чуждите очаквания, което засяга самооценката и гордостта;
• ограничаването на вътрешната свобода ;
• неуместността на чуждото поведение ;
• заплахи - заплахи за самооценката, обвинения, отхвърляне, критика, обида, снисходителност ;
• безчестие - наранявания, измами ;
• ревност, нечестност, предателство ;
• некомпетентност - ограничавания, пренебрегвания, незачитане ;
• физическа заплаха, духовно, физическо и сексуално насилие ;
• склонност към приписване на враждебност и заплахи.

Ето няколко обстоятелства, които със сигурност предизвикват гняв :

• прекъсване на целенасоченото поведение ;
• проявената несправедливост или нелюбезност ;
• неизпълнените обещания или непочтеността ;
• незачитане на изпитваните чувства ;
• нехайството, причиняващо вреда ;
• незагриженост ;
• обиди, заплахи, незачитане ;
• позицията на жертва .

Гневът може да бъде предизвикван и от начина, по който оценяваме ситуацията :

Ако преценим, че :

• действията на другите ни вредят ;
• действията са съзнателно навреждащи, ние ще реагираме с гняв.

Ние ще реагираме с гняв, ако вредата също е наочаквана и ако е свързана с действията на другите, а не със собствените.
Когато ние реагираме с гняв, след това често се чувстваме неприятно. Чувствата, които изпитваме, са срам, неловкост, вина, облекчение, задоволство, увереност, доминиране, но и враждебност, раздразнителност, потиснатост, нещастие. Отговорът на другите на собствения гняв също не е по-приятен. Най-честите реакции са : безразличие, незагриженост, враждебност, отхвърляне, нараненост.
Когато сме разгневени, ние вярваме, че имаме сериозни причини за разгневяването. Събитието, предизвикващо гнева, се разглежда като саморазбиращо се и злощастно и е достатъчно да последва извинение и съжаление и с това нещата са забравени. Когато обаче другите са ни разгневени, ние приемаме провокациите като неоправдани и несправедливи. Ние се чувстваме несправедливо наранени и можем продължително да мислим за това колко лошо са се отнесли с нас. Действията не се разбират като нещо изолирано и случилото се не може да се забрави лесно. Затова и изблиците на обвиняване в нечувствителност, грубост, внимателност, обноски са разбираеми.


Независимо от наранеността ние може да се въздържим от изразяването на гнева, когато :

• знаем, че другият може също да се разгневи и да отвърне с по-голяма отмъстителност;
• искаме да прехвърлим отговорността за случилото се върху другия ;
• искаме да манипулираме другия, да го държим в страх ;
• искаме да привлечем вниманието на другия и да се почувстваме силни и значими ;
• искаме да оправдаем собствената си невъздържаност и избухливост ;
• искаме да създадем чувство за вина у другия ;
• се страхуваме, че изразения гняв може да подтикне другия да ни отхвърли или напусне ;
• го използваме като форма на бягство, като мотив да прекратим дадена връзка, която ни изглежда заплашителна ;
• искаме да засилим чувството за собствена правота и да покажем, че не сме разбрани.

psihologiq, gnqv, gniav, psihologia

Причини за гнева

Това са случаите, когато се чувстваме наранени или безсилни да изразим своите чувства или да се самоутвърдим. Тогава напиращият гняв ни кара да направим нещо, което може да се изрази в обида, нараняване, отмъщение или нещо друго. Когато се чувстваме разгневени на другия, ние сме изпълнени с възмущение и изразяването на гнева изглежда напълно сраведливо.
За съжаление изразяването на гнева може да има и немалко вредни последици :

• Гневът винаги е насочен към другия, за да сте сигурни, че ще му причините болка, за да видите болезнената реакция; ако успеете, можете да продължите и в бъдеще и така ще имате контрол, но ако гневната реакция е силна и загубите контрол върху нея, тогава болката, която ще причините, ще бъде много по-голяма от тази, която сте искали да причините, и тогава на вас могат да погледнат като на омразен и отмъстителен човек.
• Ако гневът стане обичаем начин на реагиране , другият може да използва миналия си опит от срещите с гнева, за да се предпази от неговото действие и така да го обезсмисли.
• Гневът може да доведе до отдръпване и отчуждение на другия, когато разгневени очакваме от другия да ни се извини за наранеността, в отговор той може да си отмъсти, като се отдръпне и затвори в себе си; това може да ни натъжи и нарани още повече, да засили страховете, че можем да бъдем отхвърлени и изоставени.
• Ако гневът е силен и прерасне в отмъщение, това означава да се нанесе болка, която е много по-голяма от нанесената ми болка, гневът преминава в отмъстителност, която неминуемо ще породи у другия желание за не по-малка отмъсттелност, така отмъстителността ще започне да поражда по-голяма отмъстителност, което ще отрови отношенията.

Защо все пак така лесно се поддаваме на гнева и достигаме до враждебност към другия ?


Може би основната причина е страхът да не ни укоряват, оскърбяват, насилват, използват, страгът, че другите ще ни възприемат като недостойни, нежелаещи да изпълняват задълженията си, когато сме безсилни да изразим своите преживявания и да отстоим позицията си.
За да се сравим с гнева, много по-добре би било, ако се опитаме да го разберем, да открием разрушителните мисли, които го пораждат.

Нека да разгледаме следния диалог :

"- Няма ли да дойдеш веднъж навреме!
- Не ми казвай какво да правя! Не си точно ти човекът, който да ми държи сметка.
- Но Аз се притесних, че ще закъснеем за твоята среща.
- Този път наистина ме вбеси! Не искам повече да отивам никъде с теб !"


Какво се крие зад изразения гняв ?

След време разгневеният споделя, че мислите, които са му минали в този момент през главата, са: "Отново иска да ми покаже, че сам не мога да направя нищо и че ако не е тя, да се погрижи за всичко, даже и за моите неща, Аз ще се проваля.Ако тя действително би искала да направи нещо за мен, би трябвало да не ми говори така."

Тези мисли са задали възприемането на ситуацията като нараняваща, а в поведението на другия - като злонамеренои обидно, и това е отключило гнева. Може би при други мисли, представящи ситуацията не като оскърбяваща, чувството на гняв не би се проявило.
За да се справим с гнева, е необходимо да погледнем на случилото се от друга гледна точка.

psihologia, gnqv, gniav, prichini za gneva