Когнитивен бихевиоризъм

Основен автор Едуард Толман - работи в Бъркли, проф. по Психология, сравнителна психология и психология на обучението. Интересува се от формулата SR, според него тя е недостатъчна и трябва да се разшири. Той възприема формулата SOR. Насочва се към изследване на процесите,породени от организма, породени от стимула и предопределящи определен тип реакция. Трябва да има определени показатели, които съществуват при стимула и реакцията при външно наблюдение.

Толман и неговите ученици подържат идеята, че в поведението на животните и човека не може да се изключи понятието цел, самият индивид е не само реактивен, а действа винаги в зависимост от поставената цел.

1932г. Толман издава книгата “Целенасоченото поведение при хората и животните” и там излага своите основни идеи.

За бихевиористите понятието цел е една от основните пречки и оттам те дават обяснение на поведението, но избягват уточняването на това понятие.

В психологията понятието цел се свързва с психичен образ и мотив, а не дразнител и нужда на организма.

Толман въвежда и тези две категории, като не престава да твърди, че психологията като наука трябва да ограничи изследванията в границите на обективно наблюдаване.

Своята теория Толман нарича Молярен бихевиоризъм, избира този термин за да се противопостави на традиционния бихевиоризъм, защото разглежда поведението като съвкупност от изолирани, движещи актове. За Толман поведението е винаги цялостен процес. Въвежда понятието междинна променлива – това е съвкупност от познавателни и подбудителни фактори,действащи между непосредствените стимули (вътрешни, външни) и ответната реакция.

От характера на дразнителя Толман определя две групи променливи: 1.Потребност - от храна, продължаване на рода, безопасност; 2.Познавателна - психологични процеси, изработване на умения.

През 1951г. той говори за три групи променливи: 1.Потребностна система; 2.Система от ценностни мотиви, т.е. предпочитание на едни обекти пред други; 3.Бихевиорално поле – ситуация, в която се извършва действието.

Той има предвид не толкова физичните процеси на организма, колкото спецификата на човешкото съзнание. Толман казва, че когато индивида усвоява обекти от реалността, той изработва нагласи, т.е. някаква готовност за съотнасяне на средствата с целта още преди да е извършено самото действие. Чрез тези нагласи се разкрива ролята на междинните полета.

Той прави експерименти с мишки, като усложнява проблемната кутия на Торндайк - мишката да открие правилния изход на лабиринт. Животните действат с множество хаотични безполезни действия,но когато открият правилния път, числото на хаотичните движения, рязко спада, мишката относително бързо стига до правилните действия.

Толман говори за лабиринтни навици на животните, те зависят от междинните променливи - потребност, среда, ценностни мотиви.

Толман ревизира два закона: за упражнението и ефекта . За него истински смисъл от упражнението е изграждането на опознавателна структура /карта/, мишката пусната в лабиринта научава пътя към храната, благодарение на опознавателната карта на бихевиоричното поле. Устремено към целта, животното различава сигналите от средата и свързва с тях своите очаквания. Ако очакванията не се потвърдят, то променя поведението. Познавателната карта потвърждава очакванията на животното.

Толман въвежда термина латентно заучаване /скрито, невъзможно за външно наблюдение/ - латентното заучаване свидетелства, че законът за ефекта не е универсален. Заучаване, може да съществува и в случай, когато няма подкрепа. Животното заучава самата ситуация като възможност за действие, така в него се изграждат познавателни структури и с поведението на животното се постига максимален ефект в действието му.

Въпреки че въвежда понятието междина променлива, Толман не обяснява причината за различното поведение. В теорията на Толман - действието не се свързва в нужния анализ с психични образи,а с мотива, който го поражда. Толман нарича своите идеи Когнитивен бихевиоризъм.

Предмет на бихевиоризма

Бихевиоризма възниква през 2-то десетилетие на 20 в. неговите предствалители провъзгласиха за предмет на психологията не психиката, а поведението, разбирано като съвкупност наблюдавани отвън афекторни, предимно двигателни реакции. съзнанието и психиката се обявяват за фиктивни понятия. Психологията, като наука за поведението трябва да има работа само с тези актове, които могат обективно да се опишат, да не се прибягва към менталистични концепции и терминология. Всичко се свежда до формулата S --- R. Реакциите могат да бъдат явни и неявни. Явните реакции са външни и се наблюдават непосредствено. Неявните реакции – съкращенията на вътрешните органи, дейността на жлезите, нервните импулси и др. са вътре в организма. Движенията и реакциите, които стават вътре в организма се наблюдават с помоща на прибори. Подобно на реакциите, стимулите също могат да бъдат прости и сложни. Така дължината на светлината, оказваща въздействие върху окото е просто дразнение. Но дразненията могат да бъдат и физически обекти, и по-сложни ситуации, т.е. комбинация от различни специфични стимули. Подобно на комбинацията от реакции, която може да бъде разделена на отделни съставляващия я реакции, така и стимулиращата ситуация може да бъде разложена на съставни компоненти.

Бихевиоризма на Уотсън е опит да се построи наука, свободна от менталистични понятия и субективни методи, наука обективна и здравомислеща като физиката. Ето как Уотсън се отнася към трита основни предмета на психологията: инстинкти, емоции и мислене.

А/ инстинкти. Уотсън от самото начало признавал ролята на инстинктите в поведението. Той описва 11 вида инстинкти. Той изучавал поведението на водоплаващите птици. По-късно той променил своята позиция за инстинктите. Той приел, че научаването се явява ключов момент към разбирането на човешкото поведение. Той не само отрекъл ролята на инстинктите, но дори не признавал наличието на наследствени предразположения и дарби от всякакво естество. Децата не се раждат с вродени способности на спортисти или музиканти, тях ги насочват родиетлите и възпитателите, които поощряват определено поведение. Този акцент на решаващо значение на възпитанието и обкръжаващата социална среда, от детето може да се направи всичко, което иска възпитателя, станал причина за небивалата популярност на Уотсън. Това е свързано и с прагматичната, приложна ориентация на американската психология в тези години.

Б/ Емоции. Емоциите, съгласно Уотсън са реакция на организма на специфични дразнители. Такива дразнения като нападения или агресия, предизвикват вътрешни изменения в организма – в частност учестяване на сърцебиенето, и външни реакции. При всяка емоция имат място определени видове психологични изменения. Твърдял, че емоциите са форма на неявно поведение. В изследването, което вече е станало класическо, Уотсън изучавал дразнителите, които педизвиквали у новородените емоционални ответни реакции. Той изяснил, че младенците демонстрират три основни емоционални реакции – страх, гняв и любов. Страхът се поражда от високи звуци и внезапна загуба на поддържането, гневът – от ограничаването на свободата на движенията, любовта – от ласките, докосванията и галенето. Той предположил, че 3-те емоции са единствените, които възникват не в процеса на учене. Уотсън нагледно демонстирал правилността на своята теория на изработване на емоционална реакция с помоща на условни рефлекси. Опитът е следният: 11 месечно бебе научили да се страхува от бяла мишка, като преди това не се е страхувало. Страхът се формирал в резултат на силен шум, удар по ламарина, когато му показвали мишката.скоро детето започнало да проявява признаци на страх само при вида на мишката. Такъв обусловен страх може да се изгради и на други дразнители – бяло палто, брадата на Дядо Коледа и др. Уотсън предположил, че много страхове, тревожни състояния при възрастните били сформирани по аналогичен начин в ранно детство. Тези експерименти така и не били успешно завършени, но били цитирани изключително много.

В/ Процесът мислене. Представите за мисленето се заключавали в това, че мислите се зараждат в мозъка, изключително слаби, така, че нито един нервен импулс не преминава чрез моторните нерви в мускулите, следователно в мускулите не стават никакви реакции. Съгласно тази теория, доколкото процеса на формиране на мисли протича при отсъствие на мускулни реакции, мисленето е недостъпно за наблюдение и провеждане на експерименти. Мисълта се разглежда като нещо неуловимо, ментално и няма физически контролни точки. Школата на бихевиоризма направила опит да сведе мисленето до неявно моторно поведение. Уотсън приемал, че мисленето, както и другите аспекти от функционирането на човека, представляват сензомоторно поведение от определен род. Приел, че мисленето е неявна речева реакция, с други думи то е беззвучен разговор. То се разглежда като беззвучна вътрешна беседа. Класическият бихевиоризъм оставя празно пространството между стимул и реакция, въпреки факта, че стимулите се преработват впсихичната реалност, т.е. ние не сме автомати.
Популярността и привлекателността на бихевиоризма идва от това, че Уотсън призовал да се създаде общество, базиращо се на научно управление на поведението, свободно от митове, обичаи и традиции. Тази теория давала надежди на хората, които били разочаровани от старите идеи. Той се приемал като религия. Идеята за водещата роля на възпитанието също била привлекателна /ще се създават лекари, учители и др. по конвейр/. През 20-те г. на 20 в. психологията станала много популярна наука, благодарение на Уотсън.

Методи на бихевиоризма

Методи на бихевиоризма

В бихевиористките лаборатории се допускали само строго обективни методи за изследване. Методите на Уотсън включвали: наблюдение, тестиране, дословен запис /интроспекция/, метод на условните рефлекси. Наблюдението е основа за всички останали методи. Методът обективно тестиране се е използвал още преди Уотсън, но той предлага при тестирането да се оценяват не психичните качества на човека, а неговото поведение. Методът на дословнитезаписи се явява много противоречив, тъй като Уотсън бил настроен против интроспекцията, а метода е точно интроспекция. Най-важният метод за изследване в бихевиоризма е методът на условния рефлекс. Условен рефлекс се образува тогава, когато реакцията се свързва или се асоциира с дразнителя, различен от този, който първоначално е предизвиквал тази реакция. Типичен условен рефлекс се явява слюноотделянето у кучета в отговор на звук, а не на вид храна. В бихевиоризма изследваните имат скромна роля, тъй като те нищо не наблюдават, напротив тях ги наблюдава експериментатора

Бихевиоризъм

Възникване на бихевиоризма

Основоположник на Бихевиоризма е Джон Уотсън /1878 – 1958/, за начало на школата се приема 1913 г., когато Уотсън написва статията “Психологията от гледна точка на бихевиоризма”. Джон Уотсън вижда задачата на психологията в това да се изследва поведението на живото същество, адаптиращо се към околната среда – както физическа, така и социална. Основната идея е, че “психологията е наука за поведението”. Развиващата се практическа насоченост на науката, в частност на психологията в САЩ, поставя пред психологията задачи като: способна ли е науката да обясни дадено поведение, да го предскаже, да го управлява. Способна ли е да създаде способен и справедлив човек да ни управлява и лекува и да ни направи щастливи? Ако не може да отговори на тези въпроси и очаквания, науката психология е лишена от ценностен смисъл, в основата на който стои въпроса за човешката практика. Философията на прагматизма, която е философия на американския начин на живот, насочва психологията към изучаването на поведението. Уотсън съзцдава психология без психика, без явленията на съзнанието.