Средна възрастност : стабилност, регрес или нов старт в личното израстване

1. ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ СРЕДНА ВЪЗРАСТНОСТ.

По отношение на личностното развитие изследователите най-общо подкрепят 2 тези – стабилност срещу личностно израстване.

1.1 Първата ориентация за стабилност на личностното развитие се подкрепя предимно от изследователите, които разглеждат личността в понятията на личностните черти. Като се позовават на лонгитюдни изследвания те поддържат тезата, че зрялата личност, въпреки периодите на промяна, остава общо взето стабилна. Така например Робърт Маккрей и Коста провеждат лонгитюдни изследвания върху мъже на възраст между 20г. и 90г. ИЛ а изследвани през 6 години. Тяхното изследване на личностната организация се разгръща в рамките на теорията на чертите. Първоначално те категоризират личностните черти в 3 основни измерения – невротичност, екстраверсия и откритост към опита. Те са въведени още от Ханс Айзенк. В последствие като четвърти фактор се прибавя добросъвестност/сериозност и като пети фактор се прибавя доброжелателност. (голямата петорка OCEAN).

- невротичност – включва личностни черти като тревожност, депресия, враждебност, импулсивност;

- екставерсия – включва личностни черти като откритост към другите, привързаност, самоувереност, търсене на силни усещания;

- откритост към опита – включва личностни черти като отвореност към нови цели фантазии, чувства, ценности;

- добросъвестност – включва личностни черти като отговорност, трудолюбивост, организираност, методичност;

- оброжелателност – включва личностни черти като добросърдечност, услужливост, състрадателност.

В сравнителния анализ на тези групи черти във възрастовия диапазон 20-90г. се установява, че мъжете са забележително последователни в своите личностни характеристики. Тези, които в младостта се самооценяват като екстраверти, се описват като такива и в средна и в късна възрастност. Освен това твърдение Маккрей и коста поддържат тезата, че личностните черти подобно на физическото и интелектуалното развитие имат своя точка на пълна зрялост около 30-те години. До тази възраст има значителни изменения и прогресивно нарастване. Трудно можем да се съгласим с това твърдение от гл.т. на теориите за развитието през цялостния жизнен път. Личностното развитие не завършва с навършването на третото десетилетие. Освен това има значителни възрастови вариации в динамиката на петте личностни измерения. До 20-25г. в сравнение със зрелостта значително по-високи са оценките по невротизъм и екстраверсия. Тези резултати стават ясни, ако сравним юношите и студентите с техните родители. Общо взето по-младите имат повече тревоги във връзка с трудностите в самопознанието, социалното признание и приемането от другите. Това неминуемо води до висока тревожност и невротизъм. Юношите, както и студентите, много активно общуват в свободното си време. Съвсем естествено е, че при тях личностната черта екстраверсия ще бъде по-изявена от тези на възрастните. Юношите и младите хора са по-критически настроени към обществото и към някои негови представители. Те са крайни в своите оценки, поради което са с по-ниски оценки по доброжелателност. Също така юношите и младите хора често са по-малко добросъвестни и отговорни, отколкото се очаква от тях.

Към 30-те години се констатира личностно израстване и преход към по-голяма зрялост. Приемането на професионалните и родителските роли е предпоставка за по-голяма увереност и емоционално равновесие. Всичко това води до ръст на чувството за компетентност, собствена ефикасност и контрол. 30-те години се разглеждат като раздел на достигане на някаква степен на стабилност на личностните черти и тази стабилност оттук нататък се възпроизвежда.

Норма Хаан изследва стабилността и промяната на личностните черти. Нейните лонгитюдни резултати сочат голяма приемственост и стабилност за повечето измерения на личностните черти. Така например индивидите, които през младостта са показвали високи резултати по дадено измерение например загриженост, отзивчивост, състрадателност, проявяват тенденция и в по-късните години да получават отново високи резултати. Тя констатира абсолютна стабилност на личностните черти от юношеството до младостта и от младостта до средна възрастност. Но за целия отрязък от време от юношество до средна възрастност се констатира относителна устойчивост. Тя установява, че измеренията, които имат тенденция да са най-стабилни във възрастов план са директно свързани с Аз-концепцията. Това са черти като когнитивно инвестиране и самоизследване, самоувереност, отворен/затворен Аз. Тези измерения заедно със загрижеността към другите стабилно нарастват от юношеството към средна възрастност. Но никаква промяна в развитието не се наблюдава при черти, отнасящи се до емоционален контрол както при прекалено слабия, така и при прекалено силния контрол. Друг интересен резултат се отнася до половите различия. личността на жените, разглеждана в понятията на личностните черти, е общо взето по-стабилна от тази на мъжете. Мъжете се променят най-радикално между юношеството и младостта, когато поемат отговорност за своята кариера и финансова независимост. Обобщавайки тези изследвания Норма Хаан поддържа възгледа, че от юношеството до средна възрастност хората се променят бавно и поддържат в разумна степен връзка с миналото. По този начин откритията на Норма Хаан подкрепят заключенията на други изследователи, които разглеждат личностното развитие в понятията на стабилни личностни черти. От гл.т. на този подход и на емпиричните изследвания се налага изводът, че през средна възрастност, въпреки радикалните възрастови промени, основните черти остават общо взето стабилни във времето. Развитието на личността на възрастния не се характеризира с големи промени в убежденията, позициите и ценностите. В частност се твърди, че кризата на средната възрастност, ако изобщо е преживяна от индивидите, включва по-скоро реорганизация н съществуващите личностни характеристики, отколкото пълна трансформация в нов човек.

1.2 Противоположният възглед се поддържа в теориите за развитието през цялостната продължителност на живота, които допускат, че уникални личностни промени могат да се извършват на всички възрастови степени. Водеща е тезата, че личностната организация притежава вътрешна тенденция към изменение, което се реализира под въздействието на жизнено важни събития. В тази перспектива Пол Бейлтс дефинира личността като относително устойчива структура, организация на мотиви и ресурси, която помага на индивида да се адаптира и да се справя с промените, включително и с възрастовите промени. В този процес на адаптация към външните и вътрешните промени според Пол Бейлтс се променя и самата личност. В тази дефиниция за адаптивната и саморегултивната функция на личността се възприема идеята за индивидуалната пластичност като основен фактор за личностно израстване или както го определя Бейлтс „за успешното или доброто стареене”. В тази перспектива акцентът се поставя върху процесите на реорганизация на личностната структура по-конкретно на нейните когнитивни ресурси, мотиви и ценности. Динамичният възглед за личностната организация през цялостната продължителност на живота се концептулизира в рамките на различни теории – неоаналитичните теории, които отчитат силата на Егото в интеракциите на Аза със социалния свят, теориите на хуманистичната и екзистенциалната психология, които поставят акцента върху самоактуализацията и търсенето на цел и смисъл в живота, развитието на когнитивните и социокогнитивните обяснителни модели, както и развитието на обяснителни модели за психичното здраве, преживяването на благополучие и справянето със стреса. Общо взето в психологията на жизнения път индивидът се разглежда като разумен, отговорен, упражняващ контрол върху промените в своя живот, емоционално ангажиран със стремеж към благополучие и постигане на значими цели, поставени от самия него.

От тази гледна точка се подчертава специфичността на задачите на развитието в средна възраст и нарастването на диференциалните различия в тяхното решаване. Допуска се прогрес, но това не е нормативно зададено, то зависи от личностната организация. Допуска се, че успешната адаптация към възрастовите промени в средна възраст и поддържането на психично благополучие предполага по-висока степен на рефлексивност и промяна на приоритетите, значенията и смисъла в живота. В зависимост от индивидуалната пластичност и предприетите действия за цялостна личностна трансформация могат да се диференцират различни пътища за справяне с регресивните тенденции през средна възрастност и поддържане на личностното израстване.

2. ЗАДАЧИ НА РАЗВИТИЕТО ПРЕЗ СРЕДНА ВЪЗРАСТНОСТ. ОСНОВНИ ДИЛЕМИ ИЛИЧНОСТНИ ПРЕДИКТОРИ ЗА СПРАВЯНЕ С РЕГРЕСА. Различните концепции предлагат различни стратегии за справяне с противоречивите тенденции за прогрес в личностното развитие и личностното израстване.

2.1 Теория на Ерик Ериксън. Генеративност срещу стагнация. Стагнацията води до застой, индивидите се превръщат в деца за самите себе си. Генеративността е висока продуктивност. Генеративните възрастни се стремят към самоактуализация, да надхвърлят средното ниво и да достигнат високи нива на продуктивност. Генеративност = бащинство Има се идеята за грижа за следващите поколения. Генеративността е връзката на личността с бъдещето, начинът, по който индивидът може да надскочи собствената си смъртност като предложи на следващите поколения вярата, че си струва усилията в живота. Все пак въпреки че Ериксън посочва, че генеративността не е синоним на родителството, то е много по-трудно за възрастните, които не са станали родители. Същевременно изследванията показват, че не е най-важно възрастните да се грижат за развитието на собствените си биологични потомци. Вейланд и Снейри в лонгитюдно изследване на стерилни мъже установяват, честерилните мъже, които стават бащи чрез осиновяване са по-предразположени към генеративност в средна възраст от стерилните мъже, останали бездетни. Те установяват един много важен факт – стерилните мъже-осиновители имат по-висок процент на изживяване на генеративност отколкото нестерилните мъже-родители. Може би поради напрегнатия интерес и постоянство в преодоляване на тяхната репродуктивна недостатъчност стерилните мъже са по-убедени във важността на това да бъдеш генеративен и загрижен за добруването на другите.

2.2 Теория на Даниел Левинсън. Въвежда понятието нова личностна консолидация в прехода на средата на живота. Времето на средна възраст е епоха на консолидация на интересите, целите и обвързванията. За да има прогрес в личностното израстване, човек трябва да разреши противоречието между това, което съм, и това, което би могло да бъде, ако... Ако човек успее да се пребори с разочарованията и да приеме реалността такава, каквато е, навлизането в средна възрастност им носи ново ниво на стабилност. То се характеризира с нови личностни придобивки като мъдрост, справедливост, съчувствие и широта на възгледите. Освен това хора с добри връзки със своите ментори в младостта е много вероятно на тази възраст да станат добри ментори и да подкрепят и да ръководят развитието на по-младите колеги. Постигането на тази нова стабилност предполага справяне с процесите на индивидуация. Той откроява 4 основни противоречия, чието конструктивно решаване в прехода на средата на живота гарантира успешното личностно функциониране в средна възраст.

2.3 Робърт Пек и Бърковиц, които предлагат предиктори отвъд генеративността и индивидуацията. Р. Пек смята, че описаните от Ериксън и Левинсън промени характеризират начините на решаване на нормативните възрастови кризи. В средна възраст според тях адаптацията е затруднена не само от необходимостта от промени в регулацията на нормативните социални роли, но и поради нарастването на вероятността от ненормативни или критични жизнени събития. Понастоящем в психологията на развитието акцентът се поставя върху процесите на саморегулация на ненормативните събития. Такива събития в средна възраст могат да бъдат внезапна физическа болест, смърт на съпруг/а, внезапно съкращение от работа, необходимост да се грижиш за болни родители. Тази повишена стресогенност на средната възраст понякога налага пререшаване на ключовите психосоциални кризи, свойствени за преходните възрасти – автономията и зависимостта при физическо заболяване, интимността и изолацията при повторен брак, проблема за доверието и сигурността при загуба на близък човек. Р. Пек извежда на базата на емпирични изследвания 4 главни предизвикателства или задачи пред индивидите на средна възраст, които разширяват репертоара от конструктивни стратегии за справяне с регресивните тенденции и поддържане на прогресивното личностно израстване:

1) Конструктивно справяне със спада на биологичните потенциали и физическите сили. С отслабването на физическото здраве хората в средна възраст трябва да приемат и признаят неизбежния естествен спад във физическите области и да разчитат повече на опита, знанията и умствените процеси за получаване на удовлетвореност в живота. Проведените и в България изследвания на хора в предпенсионна възраст показват, че индивидите, които приемат негативните физически промени като естествени за тяхната възраст, имат по-ниски показатели по невротизъм, тревожност и депресия. Р. Пек разглежда тази корекция, трансформация на ценностите и вярванията като признаване на ценността на мъдростта срещу признаването на ценността на физическата сила.

2) В средна възрастност както мъжете, така и жените, трябва да предефинират в нови значения отношенията си с другите хора и да ги разглеждат като личности и спътници в живота. Тази промяна предполага преместване на фокуса от силния акцент върху сексуалната близост и конкуренцията между половете, типична за ранната възрастност, върху общуването както в интимните, така и в приятелските и колегиалните отношения. Предефинирането на отношенията, конструктивната промяна от сексуализация към социализация на отношенията открива нови перспективи за справяне с тревожността и враждебността в социалните отношения. Този трансформационен процес повишава ползите от социални подкрепи и подобрява психичното здраве и удовлетвореността в живота.

Начална фаза на ранната възрастност ( 17-30 г.)

1. ЗАДАЧИ НА РАЗВИТИЕТО. Преходът към ранна възрастност има две противоречиви задачи (този преход съвпада с криза на идентичността по Ериксън). Има два възможни варианта – конструирана идентичност и дифузия на идентичността.

Първата задача е да се приключи с детството. Индивидът трябва да постави под съмнение детския свят, да преоцени и модифицира детското Аз и най-вече да трансформира отношението си със значимите други и институциите.

Втората задача е да инициира възрастност. Индивидът трябва да изследва света на възрастните, да се възприеме като част от този свят и да направи избори като възрастен.

Критичен период = преход – развиващият се човек е все още момче/ момиче, които предприемат първите стъпки към зрелия живот. Този преход е равен на ¼ от човешкия живот. Даниел Левинсън смята, че един индивид става много чувствителен и инфантилен, когато не е успял да се прости с детството. Основен е страхът от израстване. Типичното за този страх е свръхизисквания към света и другите хора на всяка цена да осигуряват безопасност, сигурност, позитивни преживявания. Тази детска гледна точка на свръхизисквания към себе си и другите се приема като основен източник за емоционална ранимост и разстройства в тази възраст–съвременни критики към класическата психоаналитична теория, зараи акцента върху възпроизвеждането на ранните детски конфликти, които може би човек не помни и задълбочаването на тези детски свръхизисквания може да доведе до криза.

Задачи на стабилния период, на първата стабилна жизнена структура (22-28год.) Две противоречиви задачи. Първата задача – стабилност/ обвързване. Избори първоначално в лично и професионално отношение, сключване на брак, създаване на семейство, жизнени цели, мечти и аспирирания начин на живот. Втората задача – проучване/отвореност към света, запазване на открити шансове в живота, избягване на крайно обвързване. Всеки индивид изгражда свой баланс между степента на стабилност и запазване на правото д експериментираш, открити шансове.

В зависимост от решението на тези противоречия се формират различни типове ИЖС:

· Една изследвана група изгражда добре балансирана ИЖС; правят ключови обвързвания в началото на периода, запазват себе си отворени към света и в края на периода улягат;

· Друга група – разхлабена (нестабилна) ИЖС;

· Трета група – в началото правят твърди избори без да изследват възможностите и запазват голяма връзка по емоционални преживявания с периода на предвъзрастността.

Трети период (28-33год.) – младите хора коригират жизнените си избори. Основното мото на прехода на 30-те години е „Време за експериментиране.” Постигане в живота – трябва да се започне веднага. Преходът в средата на живота може да протече като тежка криза (брачни, професионални, екзистенциални проблеми). За други преходът не е болезнен, а време на обогатяване на живота и надграждане. За повечето след прехода на 30-те години настъпват промени, животът става по-сериозен, без авантюризъм, по-сериозни възгледи за света (по-ограничен, по-реалистичен) и автентичност на преживяванията.

Процесът на протичане на началната фаза на живота зависи от информационни фактори – възраст, пол, мотивация, мечти и от социокултурен контекст – националност, класа, субкултура, сткруктура на семейството, социални институции и религия.

2. СЪЩНОСТ И ВЛИЯНИЕ НА МЕЧТИТЕ ВЪРХУ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ИЖС. Развитийна функция на детската мечта в теорията на Даниел Левинсън. Според Левинсън младежката мечта е въображаема възможност за Аза в света на възрастните. Мечтата произтича отчасти от фантазиите в детството (слабо развита диференциация между желание и действие). Младежката мечта е по-оформена от фантазията и илюзията, но не е структурирана в добре обмислен и ясен жизнен план. Обикновено в своите мечти младежите виждат живота в мащабни и големи рамки. Мечтата е смесица от съзнателен (свързан с реалността елемент) и друг, по-малко съзнателен – илюзорен елемент. Тя създава очакване и вяра в някакъв позитивен резултат – тя придава възбуда, жизненост и смисъл на съществуването на младия човек. В тази възраст, когато Азът е все още неустойчив, благодарение на мечтата дори пред лицето на действителността младият човек вярва, че е способен да постигне всичко, че другите ще го подкрепят и че реализацията на мечтата ще донесе щастие.

Според Левинсън едно добро личностно развитие през юношеството и младостта се изразява да имаш някакви аспирации, да се стремиш с вдъхновение и постоянство към ценени от теб цели (през 40-те години има редукция на мечтата и стиковане с действителността).

През ранната възрастност за мъжа и за жената мечтата има структуро-образуваща функция за изграждането на проект за бъдещия живот. Изследванията показват, че има голямо значение дали една ИЖС е вдъхновена и е в съответствие с мечтата или й противостои. Ако мечтата е откъсната от действителността тя може да умре и заедно с нея чувството за жизненост и сила. Тези, които изграждат първата си ИЖС и основните си избори около своята мечта, имат по-голям шанс за лична удовлетвореност независимо от това, че ги очакват трудности в реализацията.

Младежките мечти имат основно значение и за времето на улягането (втора стабилна ИЖС - 33-40години). Тези, които изоставят мечтата си на 20 години, по-късно има последствия. В прехода на 40-45г. (време на равносметка) те може да преживеят криза и неудовлетвореност. В 40-те години индивидът трябва да редуцира мечтата си.

3. РАЗЛИЧИЯ В МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ МЕЧТИ. Различия между мъжките и женските мечти – най-голямо различие между мъжкия и женския жизнен цикъл. Левинсън – разцепване на психологическия пол в мечтите = феномен в развитието на възрастния.

Мъжките мечти имат еднороден и вътрешно съгласуван характер. Мъжът разглежда живота си като организиран в понятията на лична реализация в кариерата + подкрепящо семейство и любима жена.

Женските мечти са по-комплексни, разнородни, структурата им отразява преплитането и конфликтите между личните цели, реализацията на Аза и междуличностните отношения. Женските мечти имат два смислообразуващи центъра и са конструирани около:

· Близките отношения с интимния партньор, семейството;

· В субординацията на персоналните потребности.

Персоналният успех на жените е част от техните мечти. Поради тази дифузност жените по-трудно достигат своите мечти. Повечето от изследваните жени в сравнение с мъжете изпитват много по-остро чувство на конфликт между кариерата и семейството. Този конфликт влияе на субективната удовлетвореност от направените избори. Нито една от изследваните жени - тези, които са направили традиционен избор (ранен брак, семейство) и деловите жени, които са се посветили на кариерата, не оценявали своето решение като удовлетворяващо ги. Въпреки че техните близки, семейства, колеги са считали, че те са постигнали успех. Те чувстват, че жертват едно от двете неща. Изследваните жени в извадката на Левинсън, както и повечето изследвани лица от съвременното семейство, където партньорите работят – показват, че съчетанието на семейството и кариерата е сложно.

Тази нееднородност и многопосочност на женските мечти е източник на вътрешни конфликти, но има и адаптивна функция. Женските мечти имат по-голяма пластичност, податливост на промяна. Жените са по-склонни да трансформират мечтите си, за да поддържат чувството си за благополучие.

Реализацията на мечта и при мъжа, и при жената предполага изграждането на значими връзки с две важни фигури– ментора и любимия.

4. МЪЖЕТЕ В ОТНОШЕНИЕТО С МЕНТОРА И ЛЮБИМАТА ЖЕНА.

Менторът – средно между роднина и приятел, по-възрастен с 8-15 години. Има многобройни функции – съветник, учител, опекун, образец, водач, приятел. Благодарение на тази връзка мъжът се чувства равностоен партньор в социалните отношения и придобива по-голям авторирет и самочувствие. Тази връзка е необходима за преодоляване на разделението баща-син, момче-мъж, майка-дъщеря, момиче-жена.

Менторът със своя по-голям опит и симпатия способства за преодоляване на йерархичните отношения между поколенията и за установяването на партньорски отношения на равенство. Тази връзка продължава 2-3, най-много 10 години. Постепенно младият човек става независим и може да надмине наставника си – той самият може да стане ментор и да подкрепя и споделя мечтите на по-младите индивиди. Понякога тези отношения завършват с конфликти и лоши чувства и от двете страни.

Любимата жена – по подобие на ментора любимата жена подкрепя и стимулира младежката мечта на „героя”. Тя вярва в мечтата на мъжа без да изразява съмнения, да задава открито въпроси или да изисква доказателства за нейната реализация. Любимата жена поощрява надеждите на мъжа – търпи зависимото си поведение и недостатъците на мъжа. Очакваното поведение и от ментора, и от любимата жена е аналогично на описаната от умникът функция „Достатъчно добра майка.” В прехода на средата на живота (40-45г.), когато мъжът достигне независимост, компетентност в обществото на възрастните, той се освобождава от илюзията за необходимостта от такъв вид любима жена. Според Левинсън за мъжа е важно и е основна задача за личностно развитие осъществяването на зрели, равноправни отношения с жените. Този процес започва дълго преди създаването на семейство и продължава през целия живот. Това как мъжът се справя с отношенията „мъж-жена”, „интимна връзка-семейство” е изключително важно за доброто състояние на инивида, обществото и вида.

5. ЖЕНИТЕ В ОТНОШЕНИЕТО С МЕНТОРА И ЛЮБИМИЯ МЪЖ. Изследванията на сезоните в женския живот показват, че жените встъпват по-рядко от мъжете в подобни отношения, наречени менторска връзка. При жените проблемът за менторството се затруднява от от факта, че по-възрастни жени по-рядко заемат социално положение, което да им позволява да ръководят, да дават съвети или да покровителстват в работата по-млади жени. Когато ролята на наставник на по-млади жени поеме мъж, възможно е отношенията между тях да бъдат нарушени от сексуални влечения един към друг. Дори при тези жени, които изцяло са съсредоточени в кариерното си развитие, рядко им се отдава да намерят наставник, който да ги подпомага да реализират своята мечта. Понякога ролята на наставник може да се поеме и от интимния приятел или от съпруга. Но в тези случаи изпълнението на менторството се затруднява и влиза в противоречия с изискванията на личните интимни отношения. Жените могат да изпитват подобни трудности и при изграждането на връзка с любимия или специалния мъж, който да поддължа техните мечти. В началото на ранната възрастност по време на влюбването или романтичния период мъжът понякога изпълнява тази роля. но по-късно, когато се откъсне от родителската опека и се почувства независим, той рядко поддържа женската мечта. Особено, когато женската мечта започне да застрашава неговото чувство за превъзходство и власт, което представлява ключовия символ на традиционните стереотипи за мъжественост. Следователно във времето на началната фаза на живота мъжете по-рядко от жените могат да подкрепят женските мечти, да изпълняват функциите на специалния мъж, който съдейства за личностното израстване и професионалната кариера на своята избраница.

6. РАЗЛИЧИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ.

Наред с по-големите трудности в изграждането на удовлетворяващи връзки с ментора и любимия мъж, жените имат по-големи трудности в организацията и реализацията на своя професионален жизнен цикъл. В изследването сезоните на един мъжни живот се оказва, че повечето от мъжете завършват т.нар. чиракуване в професията и достигат добър статус в сферата на труда към прехода на 30-те години. След това те изграждат своето лично предприятие, психосоциална стълба и към 40-те години реализират своята мечта (достигат кулминацията на ранната възрастност и стават „господари на самите себе си”).

За разлика от мъжете жените основно не престават да се числят към незрелите в професионалния свът до тяхната средна възраст. Изследванията показват, че при повечето жени, започнали своята кариера след 20-те си години, периодът на чиракуването продължва до 40-тата година и по-късно. Оказва се, че някои жени дори в средна възрастност, все още не са приключили със своите опити да постигнат повишение в служебен план и не са готови за равносметка н реализацията на своите постижения и професионлни цели.

Диана Адамс изследва група юристи и установява друга закономерност – тези жени, подобно на мъжете, изграждат своя кариера и постигат професионална зрялост до прехода на 30-те години. Но в тази точка на жизнения им път настъпвапреориентация от мотивация за професионален успех към стремеж за получаване на удовлетвореност от близките и семейните отношения. В това се изразява тяхното различие от мъжете, при които професионалната кариера остава основна задача за следващия период – периода на улягането.

7.РАЗЛИЧИЯ В ПРЕХОДА НА 30-ТЕ ГОДИНИ. Как мъжете и жените преформулират жизнените си планове?

Във времето от 28 до 32-34години младите хора ревизират икоригират направените жизнени изводи. Както за мъжете, така и за жените, преходът на 30-те години е втори шнс за прощаване с детството и справяне с нерешените проблеми е процеса на индивидуация от новата позиция на възрстен. През началото на 30-те години може да се окаже, че нчинът на живот, който сме смятали за достатъчно добър за ранните години на младостта, вече не ни удовлетворява, дори ни ограничава и подтиска. Така например, една жена, която е омъжена и има деца, в прехода на 30-те години може да осъзнае, че в много отношения е все още малко момиче в сравнение със съпруга, родителите и другите възрастни. Тя чувства, че е като че ли заключена в една жизнена структура, която й дава малко възможност да участва в света навън и извън семейството. Тя не знае в същото време, че много други жени в нейното положение преживяват същото. В прехода на 30-те години много жени в някаква степен подлагат на преоценка своя начин на живот и своя външен и вътрешен свят. Възникват множество въпроси: „Това ли е, което искам от живота?”, „Какво давам и получавам от работата, семейството, брака, интимния партньор, приятелите?” „Удовлетворен ли съм и какво трябва да променя, за да живея по-добре в съответствие с ценностите си?” Защо възникват тези въпроси? Ако сме се развивали нормално до този момент, съвсем логично е да вярваме, че не би трябвало да се сблъскваме с тези проблепи. Всъщност всеки ги има, те са част от нормалното развитие и се актуализират с голяма сила в преходнте периоди на живота. Вече е добре известно, че конфликтите и тревогите от детството продължават да ни тормозат и през възрастността и ние трябва да ги пререшаваме отново и отново в новия контекст като зрели хора. В прехода на 30-те години и мъжете, и жените в известна степен могат да не осъзнават, че са ангажирани в процес на питане и промяна. Едва в последствие, след като са предприели промени за модификация на своята ИЖС могат да осъзнаят колко са били подтиснати и неудовлетворени пред това. В това отношение предприемането на стъпки за промяна изводите от изследването на мъжете важат и за жените. Но по отношение на съдържанието на решението за промяна мъжете и жените реагирт по различен начин. Мъжете могат да сменят своя начин на живот или работата, но професионалната кариера остава смислообразуващ център на техните жизнени проекти. В прехода на 30-те години те само преформулират приоритетите си в тази жизнено важна за тях сфера.

Има и други различия:

При мъжете според установените закономерности преходът на 30-те и на 40-те години е тясно свързан с хронологичната възраст. Редица изследвания на женското развитие установявт, че не хронологичната възрст, а стадият в развитието на семейството, жизнения цикъл и на семейната роля е по-добър индикатор за преходите и кризите на жизнения път на жените. Ето защо при жените може да няма криза, конкретно свързана с хронологичната възраст на 30, 40, 50-те години. При жените източник за промяна на ИЖС могат да станат събития, свързани със семейната роля. При анализа на женския преход на 30-те и 40-те години Даниел Левинсън поставя акцента върху начина на решаване на конфликтите между вътрешната традиционна женска роля и вътрешната антитрадиционна роля. Това противоречие е източник на голямата разнородност на женските мечти. За разлика от мъжките те имат два смислообразуващи центъра – (1)взаимоотношенията със съпруга и семейството и (2)субординация на персоналните потребности за личностно и кариерно израстване. Повечето от женските мечти включват кариерата и омъжването. Обаче значителна част от жените придават по-голямо значение на брака. В изследването на сезоните в женския живот се констатира, че само 18% от младите жени свързват своите мечти с професионалната кариера. 16% се ограничават с традиционната женска роля на съпруга, майка и домакиня. Най-голям е процентът на жените с разнородни мечти – 67%. Те едновременно мечтаят за успешна кариера и семеен живот. Но дори и те обуздавали и смекчавали своите стремежи, като отчители интересите на мжете. В прехода на 30-те години при повечето жени настъпват процеси на цялостна трансформация и субординация между различните компоненти на нееднородните жизнени планове. Тези, които са отдавали своите сили на кариерата в прехода на 30-те години, се преориентират и ги влагат в семейството и брака. И обратното – тези, коитоса изградили своята първа ИЖС на създаването на семейство и майчинството в прехода на 30-те години в по-голяма степен започва да ги привлича професионалната кариера. Настъпват промени и за омъжените жени, за които семейството и професията са централни компоненти. Към 30-те години брачните отношения претърпяват качествени промени. Семейството продължава да бъде съществен елемент в живота, но е по-малко доминиращо, а професията става по-централна. Важен елемент на цялостната трансформация на ИЖС на жените в прехода на средата на живота е редуцирането на интензивността на връзките със семейството, от които произлизат. Това отделяне касае както реалната, така и психологическата включеност в т.нар. разширено семейство. Като резултат от тези промени младите жени станали по-компетентни и по-асертивни както в работата, така и в семейството. В крайна сметка те започват да се възприемат като по-зрели, по-израстващи и осъществяват качествена промяна от момиче към жена. Вътрешната антитрадиционна фигура става по-силна и търси място във вътрешната традиционна фигура в един съгласуван живот, който включва и двете. Това щастливо съвместяване на разнородните компоненти на жизнените цели на женитезависи освен от индивидуалните усилия и от типа на сложните егалитарни брачни отношения. В противен случай при един традиционен брак, където властта на мъжа е доминираща, жените с разнородни цели в прехода на средата на живота предприемат реален или психологически развод. Общо взето поради факта за по-голямата разнородност на женските мечти, определена от Даниел Левинсън като „разцепване на женската мечта”, жените по-трудно ги постигат. Заедно с това тази многопосочност и комплексност е предпоставка за по-висока пластичност и възможност за трансформация на приоритетите в живота, особено в трудни ситуации.

8. ЖЕНСКИТЕ МЕЧТИ И СОЦИОКУЛТУРНИ ПРОМЕНИ – БАВНАТА СМЪРТ НА СЕКСИСТКИТЕ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ. Съвременната жена в западните култури все повече възприема нехарактерни за традиционните норми и мислене нови социални роли, които определят нейния социален статус като равностоен на мъжете. Социалните норми и очаквания предполагат, че както жените, така и мъжете работят.този нов женски социален статусвключва развитието на трудовия жизнен цикъл като нормативно желателна поредица от събития в женския жизнен път. Това ознчава, че професионалната кариера, заедно със родителската и семейната роля се приемат като сериозен компонент на женската идентичност и измерител на психичното здраве на жените и преживяването на субективно благополучие. Въпреки това начинът на живот на мъжете и жените продължава да бъде различен и да бъде доминиран от традиционната полово-ролева социализация. Типичното за нея е, че тя е йерархична и отрежда по-ниска или подчинена позиция на жените в социалните структури. Тази традиция, която е почти универсална в повечето култури, произтича от историческото разделение на труда на мъжката и женската работа. Също така във възпитателните културни практики за желателното в зависимост от пола поведение има диференциция на мъжки манталитет на съревнователност и постижения от една страна, и предпазващ, самопожертвователен манталитет за жените. Следователно много от характеристиките, приписвани на биологичния пол, са в следствие на различна социализация на мъжете и жените. Двете идеи при културните практики за полово-ролевата социализация не са равни по власт, ресурси и статус. Ето защо сега в социалните науки наред с понятието биологичен пол се отграничава понятието “gender” или психологически и социален пол, който се конструира в контекста на социалните процеси. В действителност социалните конструктивисти твърдят, че това, което приемаме за точни и обективни обяснения за човешката природа, за Аза и за типичните личностни черти и поведения на мъжете и жените, всъщност са производни на соцалните процеси. Половите стереотипи мъжественост-женственост са също така социални конструкти, които се градят около анатомичните различия. Те имат смисъл и означават нещо, само защото им се придава различно значение в контекста на присъстващите в социалната среда йерархични или властови отношения. Според теориите за социалното учене тези поведения и личностни черти, които се приемат за типично женски, като по-ниска самооценка в срвнение с мъжете, по-голяма зависимост, по-ниска самоувереност и независимост всъщност са типични за мъжете и жените, но които им липсва самоувереност и вляние. В научните теории все повече се ревизират сексистките предразсъдъци, обаче влиянието на полово-ролевите стереотипи все още продължава да доминира в социалните репрезентации и в ежедневните отношения на мъжете и жените. Поколения от жени са се опитвали и продължават да опитват да се подчинят на традиционните идеи за това, което е правилното и подходящо за техния пол поведение с огромна психологическа цена. Не напразно повече жени, отколкото мъже, търсят психологическа помощ и решение за вътрешните си и междуличностни проблеми с мъжете; в интимните отношения, брака и професионалната кариера настъпват промени, но не толкова драстични и в очакванията за подходящо мъжко поведение. Доказано е, че мъжете, които се отдалечават от традиционните стереотипи за мъжественост и включват в своята Аз-концепция не само професионалния успех, но и семейните отношения и родителството, са по-здрави психически и физически.