Видове въображение.Творческо въображение.

Възпроизвеждащo (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.

Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъч­ното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализи­рана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение пробляс­ват от всеки сегмент на техническия прогрес.

Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказ­ната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.

Основен критерий за една друга класификация на въображе­нието е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този пока­зател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.

Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива предна­мерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинаци­ята им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от ре­ално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното кло­ни към създаването на нереални образи.

Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключ­ва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.

Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обуче­ние, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на обра­зи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо при­ложение намира пресъздаващото въображение при предмети като ге­ографията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотме­ним процес на цялата психична дейност за всички хора.

Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчество­то, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови обра­зи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (ду­ховна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, про­цес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформа­ция на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един про­дължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.

Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни меха­низми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, пре­образуване на представите.

За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема актив­но участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка па­норама.Въображението като процес „се съобразява" с налич­ните представи и започва работа с тях такива, каквито са. Статич­ността на въображението се очертава сравнително ярко в началото на неговата дейност, т. е. тогава, когато то започва работа „със суров материал" въображението зависи от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в която могат да породят творчество и по-точно да станат първоизточник на процеса творчество. Човекът, избързвайки да създаде предварителен образ на търсенето, нерядко сковава въображението си с този образ или най-малкото този образ съдържа статични елементи, които пречат на твореца да го доусъвършенства. Статичността при въображението може да се види и във функция­та му. Процесът търсене при образите е по-шаблонен от процеса тър­сене при мисловната дейност, процесът оценяване е по-глобален при въображението, при мисленето този процес е по-гъвкав, по-точен. Про­цесът комбиниране чрез представите при въображението е по-свобо­ден, при мисленето този процес е строг. Нашият съвременник проявява все по-нарастващ интерес към един особен прийом за изграждане на фантазии образи и фантазии ситуации. Този способ бе обособен и формулиран от известния чешки писател Карел Чапек (1890-1938), който го нарече тео­ретичен експеримент. Този способ, този особен похват за из­граждане на фантазии образи твърде много се отличава от всички други. В съвременната фантастика, където той е в своята стихия и играе главна роля, може да се види и неговата формула, която принципно го отличава от другите методи на въображението. Ако при тях общият принцип, на който всички се подчиняват, е отдалечаването от реалността, от нейната непосредственост, конкретност, наличност и в най-елементарния си вид може да изрази като: „Имало едно време...." или „През девет планини... в десетата...", то формулата на теоретичния експеримент е съвсем друга, а именно: „Какво би станало, ако...?" И след това се прави някакво допускане, което може и да е абсурдно (шапка невидимка, машина за пътуване в миналото или в бъдещето и т.н.), но нататък оставяме всичко да се развива според всички закони на нашата наука и на нашето време. Този метод се използва много широко не само във фантастиката, но и в цялата съвременна наука и особено в евристиката, стратегията, наукознанието и приложната психология. Друг критерий за класифициране на въображението са възможностите за максимално активизиране, вграждане и реали­зиране на субекта и социалната ценност на получаваните резутати. Въз основа на тези показатели се обособяват няколко разновидности на въображението - копнеж (или блян), мечта и творческо въображение.

Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира" всичко, което му е така необходимо и така непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.

Мечтата е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но съдържанието на този фантазъм въздейства върху субекта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта. Мечтите за свобода, за човешко достойнство, за равноправие и за творчески разцвет на човешката личност и на човешкото общество са тласкали социалния прогрес и цялото историческо развитие на обществото.

Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.

Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст­вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли­мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техни­ческо задание и на основата на реконструкцията на предишните об­рази, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в об­рази в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фан­тазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някак­ви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въоб­ражението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимо­действат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.

Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахи­ране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.

Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въобра­жението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.

Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното пре­увеличаване на едни или други свойства или възможности на реал­ните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преуве­личаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростя­ване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, по­роците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хипербо­лизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.

Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, мак­симално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представ­ляват също и лозунгът, плаката, афишът.

Типизацията е един от най-разпространените методи за из­граждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.

-първият осигу­рява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,

- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическата класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класи­фикация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи.

Въображението в обучението

Психични основания за присъствие на фантазната дейност в обучението.

Въображението е процес на сложна обработка на сензорни възприятия, за да се изгради нов образ.Тези образи са интересни и забавни, защото са синтез на най-интересното.Творческо, пресъздаващо мечта: видове въображение.

Творчески анализ на представител.Тук се представят най-добре механизми. Пресъздаващ образи на основата на други образи.

Мечта-творческо въображение, но по няколко причини не е реализирана.Това са неограничени фантазии и нереални желания.

Психологическите основания са:

1.въображението е познавателен процес и заема мястотото си в обучението.

2.процесът на въображение участва в обучението, защото запълва белите петна в науката.

4.въображението подпомага развитието на мисленето-използват се едни и същи операции, те имат пресечни точки и по този начин развиват мисловния процес.

5.фантастиката е част от детството и юношеството, т.е. това е характеристика на учащите се.