I.Активност. Видове активност.
Животът на всеки човек се определя от една непрекъсната активност.Тя включва не само различни видове действия, но и прежевявания-психична активност / възприятия, мисли, чувства, представи /, даже ако тя е недостъпна за външно наблюдение и не предизвиква някакви непосредствени изменения във външния свят.
Когато се занимаваме с психология на мотивацията трябва да знаем, че към нейната проблематика се отнасят само тези форми на активност, които се характеризират с целенасоченост към достигане на определени цели.Изследванията на мотивацията са призвани да обосноват разчленяването на потока на активност на единици преди всичко от гледна точка на въпроса „с каква цел”.Например защо в дадена ситуация човек избира дадена, а не някаква друга цел и известно време с определена настойчивост се стреми да я постигне.
Различните видове активност могат да се различават не само по това дали се изчерпват единствено с преживявания или включват отделни форми на поведение.В психология на
мотивацията се разграничават произволна и непроизволна активност.Отделните стадии на произволната активност се съгласуват с изменящите се условия на дадената ситуация и продължават дотогава, докато е необходимо за постигане на определен резултат.При тази активност са осъзнати преследваната цел и възможностите за контрол върху хода на разгръщащите се процеси.Единствено към подобни единици на активността има смисъл да се търси мотивация.Произволната активност винаги се осъществява върху фона на повече или по-малко отчетливи очаквания за предполагаемия резултат от дейността или възможните последици от този резултат.Особено ясно тези очаквания се отразяват във волевите действия, но те могат да бъдат проследени и в особените импулсивни реакции.Даже когато волевите действия се автоматизират до равнището на навици, очакванията продължават импулсивно да играят своята роля в регулацията на активността, което веднага става очевидно при нарушения в протичането на автоматизма.
Непроизволни се явяват тези единици на активността, които са свързани с преживявания от типа на сънищата или фантазиите, когато човек се отдава на размишления като зрител на театрален спектакъл.Към непроизволното поведение се отнасят както чисто рефлекторните отговори като например ателния рефлекс или ориентировъчната реакция, така и условните сигнални реакции.За непроизволната активност въпросът „с каква цел” е лишен от смисъл, тъй като на нея не може да се приписва някакво намерение.Това разбира се не значи, че подобна активност е безпричинна, нецелесъобразна и не се поддава на обяснение.Нейното обяснение е свързано с отговора на въпроса „защо”, а не „с каква цел”.
Сред единиците на произволното поведение трябва да се различават понятията мотив и мотивация при обясняване на поведението и за отделяне на някои основни проблеми в психологическото изследване на мотивацията.Разбирането за мотива като желано, целево състояние в рамките на отношението „индивид-среда” ни дава възможност да отбележим някои основни проблеми в психологията на мотивацията.
1.Съществуват толкова различни мотиви, колкото съществуващите съдържателно еквивалентни класове на
отношенията „индивид-среда”.Тези класове могат да бъдат разграничени върху основата на характерните целеви състояния, към които често се наблюдава стремежа на отделните хора.Наред с желаните целеви състояния, мотивите в рамките на някои отношения „индивид-среда” могат да бъдат определени и просредством избягваните състояния.В дадения случай пред нас стои проблемът за съдържателната класификация на мотивите.
2.Мотивите се формират в процеса на индивидуалното развитие като относително устойчиви оценъчни диспозиции.Необходимо е да се изясни върху основата на какви възможности и активиращи въздействия на средата възникват индивидуалните различия в мотивите, а също да се изяснят възможностите за изменение на мотивите по пътя на целенасочено вмешателство.В дадения случай пред нас стой проблемът за развитие и изменение на мотивите.
3.Хорта се различават по индивидуалните прояви / характерът и силата / на едни или други мотиви.В различните хора е възможна различна йерархия на мотивите.В дадения случай пред нас стой проблемът за измерване на мотивите.
4.Поведението на човека в определен момент от време на се мотивира, не от всеки или от всички възможни негови мотиви, а само от тези, които се намират на най-високо място в неговата йерархична система.Именно те при дадени условия са свързани по-близко от другите с перспективите за достигане на съответстващото целево състояние или напротив достигането на което е поставено под съмнение.Едновременно с това могат да се активизират и други мотиви, които са му подчинени или се намират в конфликт с него.В дадения случай пред нас стои проблемът за аткуализация на мотива, т.е. с проблема за отделяне на ситуативните условия, водещи към такава актуализация.
5.Мотивът остава действен и участва в мотивацията на поведението дотогава, докато не се достигне до целевото състояние на съответстващото отношение „индивид-среда” или индивидът не се приближи към него дотолкова, доколкото позволяват условията на ситуацията или изменените условия на реакцията на което той се активира и става доминиращ.Действието, както и мотивът нерядко се прекъсва след достигане на желаното състояние или се разпада на
разпръснати във времето части.Тук ние се сблъскваме с проблема за отделяне в човешкото поведение на отделните части на действието, т.е. с проблема за смяната на мотивацията, нейното възобновяване или последствието на вече съществуващата мотивация.
6.Подбудата към действие от определен мотив се обозначава като мотивация.Мотивацията се разбира като процес на избор между различни възможни действия, регулиращ процес и насочващ действието за достигане на специфичните за даден мотив целеви състояния и поддържащ тази насоченост.С други думи мотивацията обяснява целенасочеността на действието.В този случай пред нас стой проблемът за мотивацията като обща целенасоченост на дейността и в особени случаи с проблема за мотивационния конфликт между различните цели.
7.Безусловно мотивацията не е единен процес, който равномерно от началото до край пронизва поведенческия акт.Тя по-скоро се състои от разнородни процеси, осъществяващи саморегулативна функция на отделните фази от поведенческия акт, преди всичко и след изпълнение на действието.В началото работи процесът за преценяване на възможните изходи от дийствието и оценка на неговите последици.В дадения случай се сблъскваме с проблема за аналитичната реконструкция на мотивацията, чрез хипотетични междинни процеси на саморегулация, характеризиращи отделните фази-от протичането на действието.
8.Мотивационната дейност е тази, която е насочена към достигане целта на мотива и не трябва да се смесва с понятието мотивация.Дейността се състои от отделни функционални компоненти-възприятие, мислене, научаване, възпроизвеждане на знания, реч или моторна активност, които притежават собствен натрупан зарас от възможности / умения, навици, знания /, с които психология на мотивацията не се занимава и не приема като нещо дадено.От мотивацията зависи как и в какво направление ще бъдат използвани различните функционални способности на мотивацията, обяснява избора между различните варианти на възприятие и възможното съдържание на мисленето и освен това обяснява интензивността и упорството при осъществяване на избраното действие и достигане на неговия резултат.В този случай се сблъскваме с проблема за многообразното влияние на мотивацията върху наблюдаваното поведение и неговите резултати.
2.Мотив и мотивация-основни проблеми.
Понятието „мотив” включва в своето съдържание такива понятия като потребност, подбуда, влечение, склонност, стремеж и т.н.Всички разлики в значението на тези термини показват динамичния момент от насочеността на действието върху определени целеви състояния.Всички те, независимо от тяхната специфика съдържат в себе си ценностен момент и субектът се стреми да ги достигне като използва разнообразни начини, средства и пътища за това.При подобно разбиране можем да предположим, че мотивът се задава с такива целеви състояния на отношението „индивид-среда”, които са по-желани или по-удовлетворяващи от наличното състояние.От тази обща представа произтичат редица следствия за употребата на действията и навиците.В действията намира изражение не само присъщата за поведението на животните целенасоченост, но и рефлексивността на действието, което хорактеризира човешкото поведение.Рефлексивността означава, че действието се съпровожда от особена по своя вид „обратна връзка”, а именно, че субектът осъзнава своето действие.По време на неговото осъщестествяване субектът може да оценява поставената цел от гледна точка на перспективата да успее да я корегира от позициите на различни норми, да се чувства отговорен за възможните резултати, да предвижда техните последици за себе си и обкръжаващите го и да съобщава за всичко това на другите хора.Обратно затвърдените способи на действие / навици и привички / са дотолкова заучени, че се превръщат в автоматизми.Те са лишени от рефлексивност, която обаче се възстановява при нарушения в протичането на дейността.Действията винаги включват в себе си отделни сегменти във формата на навици.
Активността може да бъде нармативна или индивидуална / отклоняваща се от правилата или от обичайното /.За почти всички жизнени ситуации съществуват определени правила за поведение, задължителни в дадената субкултура и влизащи в нейните традиции.Причините за отделните постъпки, техните цели и средства са очевидни за съвременниците, принадлежащи към тази културна среда.За това при нормативното поведение едва ли някой друг освен психолозите се замисля да постави въпроса „ с каква цел”.Хората по определен начин задоволяват глада и жаждата си, установяват контакт с партньори от другия пол, възпитават децата си, стремят се да подобрят своите социални и икономически условия и т.н.
Действието става индивидуално, когато не можем да го отнесем към конвекционалните нито на стадия на целепоставянето, нито на стадия на неговото осъществяване.За разлика от нормативното, индивидуалното действие се появява когато човек в за него ситуация постъпва съвсем различно или когато нито принудата, нито отрицателните последици могат да го отклонят от избраната цел.Разбира се между нормативните и индивидулните действия няма ясна граница.Например и в нормативното действие могат да се забележат индивидуални различия, различна степен на енергитичност и упорство, които да предизвикат въпросите „защо” или „с каква цел”.
Индивидуалното действие не се определя изцяло от условията на ситуацията.Вероятно съществуват специфични свойства, определящи индивидуалните различия между хората, изразяващи се в техните желания, влечения, стремежи, намерения, мотиви.Личностната детерминация на действието се разбира в неговите различни параметри:
Параметър1.Степента на съответствие между даденото действие и действията на другите хора / индивидуални различия /.Колкото по-малко се съгласува действието на човека с действията на останалите хора в една и съща ситуация, в толкова по-голяма степен то е обусловено от личностни фактори.
Параметър2.Степен на съответствие между даденото действие и действията на човека в други ситуации / стабилност по отношение на ситуации /.Колкото по-еднотипно действа човек в различни ситуации, толкова по-силно неговото поведение е обусловено от личностни фактори.
Параметър3. Степен на съответствие между даденото действие и действията на човека в аналогични ситуации в миналото / стабилност във времето /.Колкото по-често и по-забележимо при повторни ситуации човек променя своето поведение в толкова по-висока степен то е детерминирано от личностни фактори / при условие, че на ситуацията не оказват влияние допълнителни външни фактори /.
Доколкото отговаря на трите параметъра, действието става все повече индивидуално, в много по-лека степен започва да се определя от външните обстоятелства и все по-силно да зависи от своеобразието или личностните особености на действащия обект.Затова или субектите притежават различни по вид или форма прояви на мотивационните диспозиции, или причините за изменящата се мотивация са обусловени от самата ситуация / напр.изменения на външните обстоятелства / .При положение, че разглеждаме действията / или техните резултати / като следствия в такъв случай техните причини могат да бъдат отнесени или към ситуацията или към личността.
