Личността в социалната среда 2

Още Маркс и Енгелс посочиха, че битието на хората е реалният процес на техните отношения. Те посочиха също, че „производството и размяната на неговия продукт са основата на всеки обществен строй”.

Степента на развитието на производителните сили определя характера и формите на производствените отношения. Последните включват в себе си конкретните форми на общественото разделение на труда и определят социалнокласовата структура на обществото. Общественото битие има обективен характер. То не зависи от съзнанието и от предпочитанията нито на отделния индивид, нито на цялото поколение. Тая система от отношения, т.е общественото битие, те заварват като нещо готово, като продукт от дейността на предшествуващите поколения. Тя определя начините и формите на дейност на отделната личност. Общественото битие определя обективната социална структура на обществото и специфичната, обкръжаваща личността среда (микросреда). Затова под обществено битие ние ще разбираме материалните обществени отношения (икономически, класови, национални, семейни, практическата дейност на хората), т.е структурата на обществото, която възниква независимо от общественото и личното съзнание, но в края на краищата намира отражение в тях.

Общественото съзнание – за разлика от индивидуалното – е продукт на цялото общество. Това са знанията, духовната култура, натрупани в обществено-историческата практика на човечеството и закрепени посредством езика в научни, философски, идеологически, естетически, нравствени, религиозни и други теории и норми. Общественото съзнание отразява преди всичко обществените явления. В зависимост от отделните страни на духовната дейност на хората то се дели на научно, философско, политическо, правно, морално, естетическо, религиозно. Общественото съзнание, макар да е отражение на общественото битие и продукт от дейността на хората, по отношение на отделния индивид то е обективно, защото съществува независимо от съзнанието на индивидуалната личност, като сициална реалност.

Между общественото съзнание и индивидуалното съзнание съветският учен Тугаринов отбелязва три отличия:

1. „Докато индивидуалното съзнание е отражение на цялата обкръжаваща човека действителност, то общественото съзнание е „съзнание на обществените отношения и никакви други” (Ленин) ;
2. Общественото съзнание е висша степен на съзнание в сравнение с индивидуалното, защото то е резултат от духовното производство на цялото човечество в течение на хилядолетия ;
3. Общественото съзнание е съзнание за обществените резултати на моите действия, до които индивидуалното съзнание може и да не достигне, ограничавайки се със съображения за значението на моите действия само за мене лично.

Личността в социалната среда 3

Човек е родово понятие. Той е резултат от биологическата еволюция, най-висшето достижение на тази еволюция, продукт на историческия процес и неин субект, носител на съзнание и самосъзнание. Индивидът – това е определен човек, представител на конкретния човек, група, класа, общество. Той е носител на конкретни исторически свойства на родовата същност на човека, тяхното индивидуално проявление. Личността е понятие социално.Тя е съвкупност от онези свойства на човека, които са отражение на обществената среда. Личността – това е човекът, взет в неговата съвкупност от свойства, породени от въздействието на обкръжаващата го обществена среда. Маркс и Енгелс разграничават понятието индивид и личност. Според тях формирането на личността е исторически процес. В различните определения на личността в литературата се изтъкват такива нейни свойства като самопознание, разбиране на своите социални функции, на самата себе си като субект на исторически процес, отношението на човека, способността му съзнателно да заема определена позиция, със своя действена позиция към всичко, което го обкръжава ; към другите, към социалния строй, към борбата на масите, към задачите на колектива, към съдбата на другия човек.

В класовото общество само представителите на господстващата класа са се смятали за личности. В робовладелското общество за личност се признава само свободния член на обществото. Във феодалното общество личност представлява човекът с „благородна кръв”. В капиталистическото общество понятието личност се отъждествява с понятието собственост. В. Джеймс, американски психолог, пише в своята книга „Основи на научната психология” , че личността „в най-широк смисъл на думата е общата сума на това, което човек може да назове свое, т.е не само собственото си тяло и собствените си психични сили, но и принадлижащите му дрехи и дом, жена и деца, прадеди и другари, своята добра слава и творчески произведения, поземлената си собственост и конете, яхтата и текущата сметка в банката”. Загубването според Джеймс на известна част от собствеността води до накърняване достойствата на личността и обратно. Личността според класическото определение в американската социология – това е организиран комплекс от черти и гледни точки, в които централно място заемат приживяванията на индивида на самия себе си. От признаците на личността американските социолози поставят на първо място самосъзнанието. Според тях самосъзнанието е представа на личността за своето сходство с другите личности и своето отличие от тях. Една от най-популярните концепции за личността на запад е Фройдисткото схващане. Според Фройд в основата на човешката личност лежат тъмни подсъзнателни влечения – сексуалното и влечението към смъртта. Обществото с неговите нравствени норми, пречи на самостоятелното проявление на тези влечения, от което произтича конфликт между личността и обществото. Класиците разглеждат личността като реална, живееща, развиваща се и действаща при определени конкретни общественоисторически условия. Колкото по-развити са обществото и връзките на човек с обществото и другите хора, толкова по-богата е човешката личност. Маркс пише, че „действителното духовно богатство на индивида всецяло зависи от богатствата на неговите действителни отношения”.

Личността в социалната среда 4

Личността е обект на изследване от всички обществени науки, всяка една от които я изследва от своя аспект. Историческият материализъм изучава личността като деател в общественото развитие, като член на дадена класа, общество. Политическата икономия – като производител на сила, като потребител на материални и духовни блага. Етиката – като носител на морални ценности. Юридическата наука изследва правните норми и правните отношения, определящи положението на личността в обществото. В педагогиката – процеса на възпитанието на личността и т.н. Особено място заема психология на личността, която изучава психичния живот на личността, който мотивира поведението на човека и опосредсвува зависимостта на поведението на личността от външните условия. Под психичен живот разбираме отражението на външния свят в съзнанието на личността, но не механически огледално, а „преработено” , асимилирано, влязло във вътрешната структура на личността, формирало нейния индивидуално психичен облик със специфична структура. Тази структура отразява целия жизнен път на развитие на личността и своеобразното отношение на връзки, в които тя се намира с конкретната обкръжаваща я жизнена среда. Психическия облик и структурата на личността обуславят активното, индивидуалното избирателно отношение на личността към заобикалящата я среда. Нито дадено поколение, нито отделната личност създават тази сложна система на отношение, която причисляваме към общественото битие, а я заварват като нещо наготово дадено. Тази система от отношения определя начините и формите на дейност на отделната личност, нейната жизнена деателност. Общественото битие определя съзнанието на хората. Но общественото битие е нещо сложно, многостранно и за всяка конкретна личност приема специфичен характер. Това зависи от обективното място, което личността заема в системата на обществените отношения. То определя нейната обществена роля и функция. Формирането на съсзнанието на отделния човек не е резултат само от индивидуалното взаимодействие на личността с обкръжаващата я материална среда, т.е от непосредственото въздействие на предметите и явленията от природната и обществена среда. Общественото битие не определя пряко съзнанието на отделния индивид. Индивидуалната личност не може сама непосредствено под влияние на общественото битие да изгради своето мирогледно идеологическо съзнание. Това, както знаем, според Ленин е невъзможно дори за цяла класа. Съзнанието на човека е обществен продукт, резултат от дейността и развитието на цялото общество. Правилно посочва съветската учена Буева, че „съзнанието на личността, осъзнаването от нея на смисъла на обкръжаващата социална действителност ... не е резултат от индивидуалното взаимодействие с материалната среда, хода на което се опосредствува непосредственото въздействие на предметите и явленията от природата и социалната среда върху сетивните органи и мозъка на човека. Сетивното възприятие на действителността е основа и условие за съзнанието. Но съзнанието не възниква в индивидуално сетивното общуване със средата. Възприемането от личността на обкръжаващия свят винаги се опосредствува чрез обществения опит, става чрез общуването с хората”.

Личността в социалната среда 5

Личността се формира под вличнието на два потока информация. Единия поток идва от въздействието на общественото битие, а другия – от въздействието на общественото съзнание. Формирането на личността е резултат не само от въздействието на общественото битие, но и от усвояването от личността на формите на общественото съзнание. Тези форми на обществено съзнание се усвояват от индивида с усвояването на обществените отношения и опит. Това става в процеса на обучението чрез помоща на по-възрастните и чрез системата на информация. Общественото битие формира съзнанието на личността опосредствувано чрез общественото съзнание.

Общественото съзнание опосредствува отразяването от личността на всички обстоятелства на нейния живот. Човек не е в състояние да усвои целия обем на информация, която получава. Характерът на информацията и нейният обем, който личността ще усвои, зависят от характера на неговата обществена роля и функции. Информацията може да има характер на усвояване, да се приема за сведене от личността, без да има личностно значение за нея. В този случай тя играе незначителна роля в нейния живот. Информацията може да отговаря на известна любознателност на личността, на познавателните интересии или да събужда такива. Тя обогатява нейното познание за действителността, влиза в нейния запас от знания и в бъдеща може да влезе в действие. Но информацията може да отговаря на онези въпроси, мисли и вълнения на личността, които са породени от нейната житейска практика, впечатления и опит. Ако информацията намери подкрепа в социалната дейност на личността, обслужва тази дейност и се одобрява от страна на колектива и обществото, тя става убеждение и влиза в мотивите на поведението на личността. Усвоеното обществено съзнание, приминало в мироглед, създава обстановка за действие и определя поведението на личността. В резюме според нас ролята на общественото съзнание във формирането на личността се състои в следното :

1. Дава информация от научни и мирогледни знания чрез обучението или чрез стихийно влияние. Докато личния опит на човека е ограничен в кръга на неговата дейност и непосредствено обкръжаващата го среда, чрез общественото съзнание личността придобива знания, опит, натрупан от цялото човечество, от класата и т.н. Индивидът, усвоявайки общественото съзнание, се приобщава към материалната и духовната култура на цялото човечество.
2. Общественото съзнание опосредствува отразяването от личността на общественото битие. Последното се отразява в общественото съзнание и определя неговото основно съдържание и насоките на развитието му.
3. С усвояването на общественото съзнание човек усвоява и определени морални и правови норми, ограничения, изисквания, естетически, етически и политически идеали, ценности, критерии за оценка, мнения и т.н.
4. Когато тази ценностна ориентация стане личностна, а това бива, когато тя съвпада с потребностите, интересите, житейския опит и насоченост на личността, тогава тя поражда установка за действия.
5. Усвоените по този начин чрез общественото съзнание и идеи , ценности, устоновки стават по-могъщ регулиращ фактор в поведението на личността, отколкото непосредствено обкръжаващата личностна обстановка и те определят мотивите на поведението на личността.